Как Zeche Zollverein се превърна от изоставена въглищна мина в техно клуб
Индустриалният комплекс за въглища на рудник Zollverein (известен на немски като Zeche Zollverein) е масивна стоманена конструкция, която някога е била най-голямата въглищна мина в Северен Рейн, Вестфалия – построена между 1928г. и 1932 г., изведена от експлоатация през 1986 г. Тя остава блестящ пример за модернистична архитектура и сега благодарение на Die Kokerei е и отлично пространство за провеждане на епични партита.
Мината е била в центъра на индустриалното ядро на Германия и е обявена за обект oт световното наследство на ЮНЕСКО през 2001 г. Разделена на две области – Zeche Zollverein – самата мина и Kokerei Zollverein – коксуващ завод. Разпръснатият й кампус е домакин на: музеи, басейн, джогинг конкурс и разнообразие от други ресурси на общността и пространства за социално взаимодействие, но през последните няколко години той е и домакин на различен вид култура, за която може би първоначално не е бил предназначен – ъндърграунд денс музика представена от имена като: Ryan Elliot, Avalon Emerson, Bambounou, Alexis Fallias и неговото Baka Gaijin crew.
„Мястото е уникално“- казва Fallias, който с екипа на Goethebunker и художествения ръководител Fabian Lazarzik от die Kokerei започват да организират първите партита в пространството преди повече от три години. “Ако ме питате, може да е един от най-добрите клубове в Германия, ако имаше редовни събития.”
В град като Есен, който създава разрастваща се и стабилна танцова музикална общност, няма много места за легална, утвърдена клубна култура, това прави използването на Zeche Zollverein още по-важно. Извън границите на Есен, ролята на клуба става още по-значима. Това би могло да породи по-интегрирана underground dance music общност в Западна Германия, но колкото и да са силни желанията и нуждите на общността за танцова музика, Fallias казва, че органите по наследството продължават да се колебаят дали да разгледат въпроса.
Kokerei Zollverein е едно от най-уникалните пространства на комплекса. С множество етажи от бетонни атриуми и дълги, тъмни коридори, той може да бъде осветен, за да изглежда толкова голям или малък, колкото е необходимо. По време на експлоатацията на рудника той е бил център на работния живот на минната общност. Днес, освен на случайни партита, той е и домакин на целогодишна изложба показваща минното наследство на околността, наречена – „The Age of Coal.”„Тази изложба е много важна, тъй като тази година въгледобивната промишленост спря в Германия“- казва Ломан. “Тя служи за свидетелство, че промяната идва в челните редици на културата в Есен и Северен Рейн, Вестфалия като цяло, но при всеки сценарий, само част от пространството – Mischanlage е разрешена за културна употреба. Това оставя повече празно пространство от използваното, което би могло да се превърне в една от най-интензивните и забележителни клубни платформи в Западна Европа.”
