Keith Carnal разказва повече за дебютния си албум
Траковете на Keith се изпълняват от ъндърграунд техно артисти в Berghain, до по-мейнстрийм актове на големи фестивални сцени, което свидетелства за гъвкавостта и качеството на неговата музика. Повечето от тези високо оценени тракове са издадени на уважавани лейбъли като: ARTS и Affin.
Carnal наскоро основа и свои собствен лейбъл – SEC NDº (Second Degree) и издаде две свои EP-а, включващи запомнящите се тракове: „Rolls“, „Van Gogh“ и „Obesity“, малко след това той издаде и дебютния си албум с 10 трака озаглавен “Retrofit”.
– Можете ли да ни разкажете историята зад дебютния си албум? Къде и кога го произведохте и какво ви мина през главата, докато работихте по траковете?
– Аз направих албума основно, за да покажа на хората, а може би и на себе си, че мога да правя повече от тракове подходящи за клуб. Записах толкова музика, която не се побира в EP. Следователно създаването на албум беше перфектният резултат, който показва на какво съм способен. Вдъхновението, което имах за албума, беше повече или по-малко музика от филми и предавания, с които съм израснал. Например: Twin Peaks, Blade Runner, Blue Velvet, True Romance и други. Ето защо той се нарича RETROFIT, което всъщност означава да направим старите продукти отново модерни. Така че, хората трябва да осъзнаят, че това не е избухващ албум, а наистина нещо, което можете да слушате. Разбира се, има тракове, на които можете да танцувате, но можете да ги слушате и във вашата всекидневна!
– Как протече процесът на подбор, когато избирахте кои тракове да включите и кои не?
– Това определено е трудна част от процеса. Албумът започва с дълго интро и sweeping pads, по към deep. По-късно се насочва повече към техното, което свиря и аз го „избледнявам“, така да се каже, с повече мелодични вибрации. И да, много тракове не включих, защото просто не добавяха нищо към албума. Възможно е да ги пусна по-късно като ЕР. Освен това трябва да имате предвид, че виниловият запис има максимум минути, които можете да добавите. В противен случай качеството на звука наистина намалява. Вие сте ограничени до 10 или повече тракове, когато имате комбинация от beat и beatless тракове.
– Какъв софтуер и хардуер беше използван за тези тракове?
– Ползвах всичко, което имах. Повечето от биитовете са направени с TR-8. Използвах Virus II за някои pads, Moog Subsequent за басовите отвеждания, Omnisphere за някои класически звуци на синтезаторите и много семпли. Също така използвах вокали от филми и интервюта, за да добавя нещо специално, както и много ефекти върху тези елементи, за да създам широк обхват от звуци.
– Смятан сте за магьосник в студиото. Вашите тракове се възпроизвеждат от диджеи в сетове с напълно различни звуци един от друг. Защо мислите, че е така?
– Добър въпрос! Всъщност не съм сигурен защо е така, но мисля, че има общо с простотата на траковете. Повечето от моите клубни взривяващи тракове са направени за миксиране. Те често имат правилен break и енергията им е висока. Тези елементи са важни, когато сте DJ, без значение от какъв жанр. Така че ефективността е това, което ги прави интересни за широко разпространение от DJ-те. Но винаги съм удивен, когато някои от диджеите идват при мен и казват, че пускат много от моята музика. Често си мисля нещо от рода на: „Какво ?! Ти!?”
– Говорейки за звуци … техното преминава през фаза на висок BPM/industrial. Какви са вашите мисли за това и къде виждате, че се вписвате в глобалната техносфера предвид нейното статукво в момента?
– Mисля, че това е доста логично развитие. Това се случи и през 90-те и началото на 2000-тa. Всичко стана по-бързо, по-тeжко и в крайна сметка беше създаден Hardcore. Тогава изведнъж хората се измориха от тежката музика и мигновено преминаха към минимал. Мисля, че нещо подобно може да се случи отново, но кой знае.
– Дебютният ви албум излезе на вашия лейбъл – SEC NDº (Second Degree). Виждали сме някои да го пишат като “SEC NDo” или като “Second Degree”, кое е правилното?
– Трябваше да бъде SEC NDº, но много уебсайтове не могат да обработват това в своите отчети за продажби и т.н. и щеше да бъде трудно да се разпределят продажбите на лейбъла. Затова понякога се пише като SEC NDº, а понякога като Second Degree.
– Какво ви подтикна да стартирате лейбъла, а не да използвате други лейбъли на които да издавате?
– Имах нужда. Ако имате свой собствен лейбъл, можете да пуснете когато, какво и колкото си поискате, без да чакате 6 месеца за издаване или пък траковете ви да бъдат отхвърлени. Също така, ако продавате добре, доходите ви се увеличават и можете да ги инвестирате във вашето студио или нещо подобно.
– Каква е вашата крайна цел с лейбъла?
– Исках да създам лейбъл и да имам марка, която върви с мен като DJ. Не искам да пускам само свои неща, а и на други диджеи. Може би в бъдеще ще започна да правя партита и ще направя цялостно понятие от това, както Marcel Dettmann направи с Bad Manners. Така че би било чудесно да имаме един куп талантливи младежи там и в крайна сметка да започнем да обикаляме заедно.
– Кои са някои от уроците, които сте научили като ръководител на лейбъла? Някакъв съвет, който бихте дали на някой, който мисли да създаде свои?
– Поддържайте ниските разходи. Никога не знаете как ще се възприеме дадено издание, така че не се занимавайте изцяло с произведения на изкуството, готини глупости на винилови плочи и пр. Първо се уверете, че музиката е солидна и вижте дали получава подкрепата, която искате.
– Какво ви помага да имате добър студиен ден? Имате ли някакви рутинни процедури или задължения, за да бъдете продуктивни по време на създаването на музика?
– Е, определено имам нужда от кафе и колкото по-рано започна, толкова по-добър ще е денят на производство. Колкото по-тих е животът ви, около производствените дни, толкова по-продуктивен сте.
– Ходите ли понякога да купонясвате в Амстердам, за да получите „вдъхновение“ за собствените си продукции или DJ сетове?
– За съжаление не. Основно само по време на ADE, през повечето дни си почивам. Когато съм у дома през уикенда се срещам с приятели, вечеряме и т.н. Искам да кажа, че прекарвам много време в клубове заради участия и за мен няма смисъл от повече. И ако все пак ходя, обикновено ходя на партита, където не пускат музиката, която свиря, тогава много слушам звуците на музиката, вместо да й се наслаждавам.
– Кои са някои от настоящите млади / нови DJ и продуценти, които ви вълнуват?
– Има няколко момчета като: Kaiser, ASEC, Border One, Temudo, Phara от тях имам много тракове.
– Какво не ви харесва в честите пътуванията?
– Егоизмът на хората по летищата. Те се превръщат в животни, когато очакват полет, слизат от самолет или се качват на борда, някои от тях наистина ще направят всичко, за да стигнат първи, аз не го разбирам, нищо не печелите от това.
– Разкажете ни най-лудата си история.
– Kогато бях в Малта, бях още млад и участвах всеки път, когато ме викнеха да свиря в края на седмицата, тогава почивах от работа. Една вечер пусках 5 часа и изпих вероятно 3/4 бутилка водка. Не си спомням края на нощта, но когато се събудих, бях гол в коридора на хотела пред заключената ми стая. В този момент цяло семейство излезе от хотелската си стая и ме видя да стоя там с махмурлук и гол. Затова изтичах през коридора, за да видя дали има някой, който да ми помогне. След 5 минути търсене, все още гол, намерих чистачката, която ме заведе до стаята ми и ми отключи. Не е нещо, което искам да опитам отново.
– Ходите ли някога до близките градове или райони? Какво обичате да правите?
– Не толкова, колкото ми се иска, но да! Често отивам в националния резерват, само на 30 минути от Амстердам, там е зашеметяващо! Често ходя на плажа, който е на 40 минути. А любимите ми градове извън Амстердам са: Утрехт, Ротердам и Девентер!
– Имате куче, малко дете и успешна кариера, как жонглирате с всичко това?
– Да бъда в студиото за мен е все едно да отида на работа. Отивам в студиото и стоя от 9 до 18 (или по-малко) и после се прибирам. Може би слушам някои промо-та по-късно през нощта или когато съм на летището. И разбира се, не съм сам във всичко, така че това помага много!