Може ли ъндърграунд клубната култура на Китай да оцелее след повишаването на държавния надзор и контрол?

През Февруари 2016 г. на техно парти в тунел зад ИКЕА в района Наншан в Шенжен в Югоизточен Китай, офицери по сигурността нахлуват на рейв парти и рейвъри от Китай, Великобритания, САЩ, Южна Корея, Канада са изтласкани на пода, с лице надолу като военнопленници, чак когато са вкарани в един автобус, те осъзнават какво се случва – те са пратени за тестване на наркотици.

Три години по-късно клубната сцена на Китай е на повърхността и е процъфтяваща. Блестящите суперклубове от Пекин до Гуанджоу са отворени всяка вечер от седмицата, през цялата година. „Преди хората обичаха да ходят на караоке, но през последните пет или десет години хората искат да отидат на клуб, така сцената се разраства бързо.”- казва Дон.

“Китайската младеж обича EDM, а големите клубове са голям бизнес. Клубовете харчат пари за лицензи, а хората вътре плащат VIP маси.” Но тези супер-клубове все още не представляват цялостната китайска клубна сцена. Закътани в края на Шанхай, в ъглите на Пекин и улиците на Ченду са клубове, които подкрепят общността над Коняк и таланта пред масата. Клубове и партита като: .TAG, Elevator, ALL, Celia, Arkham, Dada са дом на мощна сцена. Собствениците, диджеите и промоутърите получават малко парично обезщетение за усилията си, но те са възнаградени от удовлетвореността, че местните таланти процъфтяват чрез месечни резиденции. Те се гордеят и с това, че са домакини на първите LGBTQ + партита в Китай и гледат как техните общности стават семейства.

Deena, например, е 22-годишна диджейка от Пекин, която активно участва в тази ъндърграунд сцена. Музиката й варира от drum ‘n’ bass до техно към хаус. Deena е пускала в ъндърграунд клубове в повечето големи градове в Китай и казва, че с подкрепата на общността и ъндърграунд клубовете все повече местни артисти напредват в пътя от дансинга до пулта. “В Пекин имаше само две жени диджейки, но сега има около двадесет до трийсет. Броят бавно се увеличава, което е нещо добро, толкова се радваме да получим тази нова култура и да се опитаме да я отгледаме. ”

Брайън е професор по наука от Нова Зеландия. Той е живял в Шанхай в продължение на четири години и посещава клубни вечери и партита поне три пъти седмично. Той говори бавно и с повишено внимание, внимателно подбирайки думите си, но неговата любов към сцената и привързаността към осиновената му страна е очевидна. Той споменава как звучи ироничният обрат на Опиумните войни от 19-ти век: докато много експерти твърдят, че китайските фабрики изнасят химикали за отдих – от фентанил до MDMA до Запада, неговата ъндърграунд танцова сцена сега почти не се захранва с наркотици. “Преди четири години рисковете бяха високи, но можеше да се докопате до нещо”, казва той. – “Но сега всичко е изчезнало.” Брайън смята, че това е следствие от общото повишаване на авторитаризма в страната. Xi Jinping, председател на Комунистическата партия на Китай, през последните две години затегнал силата си върху абсолютната власт и съответно върху наблюдението и цензурата.

Партията иска да запази контрола върху вътрешното китайско население от над 1 милиард души и на външния си имидж като икономическа суперсила. Това е отношение, което не вижда разлика между онлайн света и физическия свят: от 2012 г. Китай е въвел защитни стени, цензура и мониторинг, за да следи виртуалната дейност. Напишете „чувствителна“ дума във водеща социална медия или съобщения WeChat и един от 2-та милиона души, които работят за наблюдение на онлайн съдържанието, ще ви сигнализира. Те ще знаят вашите планове за уикенда, каква клубна нощ ще посетите и имат право да ви тестват за наркотици.

„Повечето хора, които познавам, са изключително предпазливи, защото искат да останат в Китай“- казва Брайън. “Чувал съм истории за хора – чужденци, които се отвеждат веднага на летището и се качват на самолет и дори нямат възможност да се върнат у дома да си вземат вещите.”

Кайл е основател на един от най-уважаваните клубове в Шанхай. Той говори с английски акцент с премерени, замислени изречения. “Все още имаме малка сцена и култура, така че хората, които са в нея, наистина са в нея”- казва той. „Не го правят, защото е готино или защото на по-големия им брат им харесва. Градовете, които са имали сцени за известно време, не получават тази енергия, тази съвместност.” Този клуб отвори вратите си преди няколко години, след като Кайл и неговите приятели обединиха редица успешни партита. Кайл си спомня как конкуриращите се собственици на клубове в Шанхай го поздравиха и веднага му предложиха подкрепа и съвет. „В други градове можеш да погледнеш през рамо и да се пазиш, но на тази сцена сме като семейство.”

Много от приятелите на Кайл са попадали в нападения. Постоянно променящите се или неравномерно прилагани правила означават, че клубовете могат да имат слаб захват на своите места. Сцената е малка и всички се познават, дори и в различни градове, така че когато клубовете са нападнати това въздейства емоционално върху цялата група приятелства. Хората влагат целия си живот в изграждането на клубната култура и безопасна среда в градове като Шенжен и Ченгду, а емоционалното въздействие от закриването на някой клуб е огромно. Любимият клуб на Deena – The Shelter, затвори през 2016 г. и тя казва: „Бях тъжна този ден, защото не знаех къде да отида.“

Но Deena, Брайън и Кайл твърдят, че сцената остава изключително жизнена и силна. Тяхното настроение остава високо, въпреки факта, че стресът и емоционалната заплаха от нападения засягат техни приятели и те продължават да правят партита от световна класа.

Кайл казва: „Съществува умственото предизвикателство да не знаеш как ще се променят нещата по отношение на регулациите. Но голяма част от предизвикателството за нас е просто да се опитаме да направим един бизнес, който все още е ниша в град с 25 милиона души.”

Друго усложнение е The Great Firewall. Диджеите в Китай имат ограничен достъп до музика, като SoundCloud и YouTube са блокирани от правителството. Въпреки че, повечето хора имат VPN, музиката е трудно да се сподели със слушателите извън Китай.

Xin е DJ базиран в Амстердам, роден в Китай. Той е член-основател на популярна парти серия и DJ колектив в Холандия и описва ситуацията у дома, която почти напомня за пред-дигиталната DJ ера. „В Китай откриваме музиката от уста на уста – някой свири мелодия и споделят артиста, използвайки VPN. Най-трудното е те да бъдат чути от света. Те не могат лесно да споделят музиката си. Това е просто споделено във вътрешния кръг на Китай.” Повечето уикенди ще откриете, че Xin стои зад пулта в една от ъндърграунд институциите на Амстердам. Xin все още е тясно свързан с неговата домашна сцена и вярва, че Китай се нуждае от нея повече от всякога. “В Китай имаме различни социални стандарти” – казва той. „Всичко е, за да бъдеш приет от масите: да бъдеш и да действаш по определен начин, но ъндърграунд сцената показва на хората, че има алтернатива. Не е необходимо да сте като всички. Ние се забавляваме по различен начин. Имаме идентичност извън общността.

И тъй като повечето градове надхвърлят 20 милиона души и има нарастващо икономическо неравенство в страната, намирането на място за принадлежност е жизненоважно. „В Китай хората търсят общност и на партита те намират приятели и стават като семейство“ – казва Xin.