Liquid Sky, експерименталният клуб в Берлин, който не разполага с грамофони или CDJ

Koch създава през 2017 г., пространство, в което няма грамофони или CDJ. Вместо това, той избягва от консерватизма в клубната култура и отваря вратите на нещо необичайно, където живата импровизирана музика е добре дошла. Изпълнителите там използват всякакви видове нестандартно оборудване като: радиостанции на къси вълни, стари Gameboys, индивидуални синтезаторни модули и хакнати домашни уреди.

Koch се интересува от “контролиран и неконтролиран хаос”, както той го нарича, когато започва да прави електронна музика в началото на 90-те години. Този начин на мислене формира и Liquid Sky Cologne – предшественика на сегашното въплъщение на Liquid Sky, който съществува между 1996 и 2006 година.

Според Koch двойка грамофони или CDJ не осигуряват количеството хаотична енергия и непредсказуемост, които той и неговите другари в колектива на Liquid Sky следват. Но мисълта за клубно пространство, лишено от класически диджей, все още изглежда радикална и смела постъпка за много хора.

– Защо Liquid Sky не разполага с CDJ и грамофони?

– Мисля, че в Берлин има близо 400 бара и клуба, където електронната музика се свири на грамофони и CD плейъри. Liquid Sky не е предназначен да бъде 401то място, където това се случва. Имам много приятели, които експериментират с радиа на къси вълни. Аз също имам голям афинитет към Holger Czukay. Той е една от причините да започна да продуцирам експериментална електронна музика в началото на 90-те години. Ето защо винаги ми е било ясно, че ако трябва да бъда DJ, трябва да надхвърля изпитаното DJ оборудване.

– Какъв е произходът на Liquid Sky?

– Liquid Sky първоначално е основан през 1986 г. в Сао Пауло от Claudia Ray и Carlos Soul Slinger, по името на едноименния филм. Двамата гледаха филма и след това основаха едноименния моден и музикален лейбъл. После отидоха в Ню Йорк и отвориха магазин за дрехи. В началото на 90-те години Liquid Sky беше една от големите американски модни марки. Срещнах Карлос и Клаудия през 1992 г. По това време все още живеех в Кьолн. Правех музика и пусках записи във всички известни лейбъли под много различни имена на проекти. Air Liquide със Cem Oral със сигурност е най-известният ми проект. Когато срещнах Карлос и Клаудия за първи път, сякаш се познавахме от години. Имахме много сходни интереси и предпочитания – например за шума и опазването на околната среда.

– В края на краищата, отворихте Liquid Sky в Кьолн, нали?

– Всъщност първоначално искахме да отворим магазин за дрехи в Кьолн, но не можахме да намерим подходящо място. Вместо това изведнъж се озовахме в затънтена персийска дискотека. Помислихме си: „Чудесно, все пак сме много по-добри в пиенето“, така че отворихме един бар с дансинг и дивани на него, на който никой не можеше да танцува. Вместо това им казахме: „Седнете и слушайте техно!“

Един от важните елементи на Liquid Sky е и все още е, да се поставят под съмнение съществуващите норми. Например, в Кьолн канехме съпругите и приятелките на известни диджеи да свирят, докато мъжете им се грижеха за бара с нас. Тогава вече имахме и редовни женски вечери.

– Liquid Sky в Кьолн имаше ли същото отношение към DJing-a както сегашното в Liquid Sky Berlin?

– Почти. В Liquid Sky Berlin също ни интересува всичко, което е извън класическото DJ оборудване. Организирахме партита без диджеи от 1994 г. насам. Имаше и много добре познати хора, като: Holger Czukay, Michael Rother, Casper Pound, Luke Vibert и др. Винаги сме смесвали различни стилове. Нашата философия за резервации беше доста проста: всеки, който искаше и харесваше музиката, беше добре дошъл да свири, независимо дали е рокер или техно привърженик. Дори веднъж имахме psychedelic country band, която свиреше над половин час. Хората напълно се изплашиха, но нямаше никакви неудобни ситуации или нещо подобно. Всички се смееха и се веселяха. Мотото беше и е: да видим какво ще излезе.

– Очаквай неочакваното?

– Това е предимството на пълното импровизиране: никога не знаете какво ще се случи. Това е вълнуващо за всички музиканти. Ако знам предварително какво точно ще се случи, аз дори не трябва да свиря.

– Какво мислите за това кратко парче, което публикувахме за Liquid Sky Berlin и неговата политика по отношение на „традиционния” DJ сет?

– Забавното е че има и много “истински” диджеи, които все още пускат винил в средата на Liquid Sky Berlin. Лично аз вече нямам нито един запис или компактдиск и никога повече няма да имам такъв. Специализирах се в други неща, които са по-важни за мен. Не ми се иска повече да нося записи или обемисти съоръжения. Музиката е много обичана част от Liquid Sky, но не и единствената. Интересното е, че всъщност има хора, които се чувстват принудени от вашата кратка статия да ме заплашват лично. Казаха, че ще дойдат да ме научат да уважавам диджеите пускащи винил. 😀 Със сигурност пуснах и продадох повече записи, отколкото те някога ще имат в тяхната толкова обичана колекция от винили, но както и да е.

– Какви музикални “инструменти” обикновено могат да се видят в Liquid Sky?

– Всеки, който се забавлява и ви кара да мислите: „Хей, това е лудост“, е добре дошъл да прави музика и да свири на живо в Liquid Sky. Разполагаме със звукова система и 16-канален миксер. Всичко друго е донесено от съответните музиканти на вечерта. Мястото ни е доста малко. Ако там има 30 души, то всъщност вече е пълно. Ето защо няма никакъв смисъл да пристигате с тон оборудване както в миналото. iPads, модулни синтезатори и всякакви други малки модули и кутии са много популярни. Matt Black от Колдук, който е член на колектива с жена си от няколко години, е редовен гост. Той свири на софтуера Ninja Jamm, който разработва сам. Новата актуализация излиза по-късно тази година. Това е доста феноменално.

– Хората танцуват ли в Liquid Sky?

– Танците не са нашият акцент. Навсякъде има дивани. Винаги казваме: „Направете каквото искате”. Хората трябва да могат да се чувстват като у дома си на диваните, вместо да искат да напуснат стаята. Не взимаме такса за вход и следователно не плащаме никакви пари на диджеите, което да ги разделя на професионалисти или не. Всеки, който свири в нашето място, прави това, защото той или тя иска да го прави. Никога не съм печелил пари като ресторантьор от 1992 г. насам. Въпреки това продължих, защото новодошлите хора с още неясни звуци трябва да намерят място в което да се изявяват. Предпочитаме да представим антигероите или старите герои, които са в настроение да свирят странни неща. Понякога хората идват от цял свят, за да записват live при нас, само за да могат по-късно да се тагнат – “на живо от Liquid Sky Berlin“.

– Преди сте били сериозен хардуерен колекционер. Какво стана с всички редки синтезатори и дръм машини, които сте използвали?

– Това е историята. Животът е съставен от възходи и падения. Човек винаги е наказан за смелите си действия, а колкото по-луди и диви са върховете, толкова по-дълбоки са паденията. Аз загубих всичко няколко пъти в живота си и дори бях без дом. Така че, всичките ми синтезатори трябваше да бъдат продадени в някакъв момент или аз ги давах на познати и не ми ги връщаха обратно или бяха унищожени, но това е добре. Всички сме избрали този странен начин на живот, така че няма нужда да се оплакваме. Например, липсват ми няколко години от 90-те години в паметта ми. Знам, че свирехме и пускахме записи, но не мога да си спомня никакви подробности. Това беше много „токсично“ време. Междувременно съм чист от няколко години и живея в провинцията. Имам отдалечена ферма и живея там с моите кучета. Нашата градина е в непосредствена близост до район с вълци. Понякога кучетата ми и вълците имат силна конкуренция. Вече рядко излизам, но интересът ми към контролиран и неконтролиран хаос, когато свиря на живо, си остава. Злоупотребата с технологии за правене на музика все още ми е много вълнуваща.