Оставете DJ-ите да бъдат DJ

Представете си следната абсурдна ситуация: Вие сте главен готвач и клиент на ресторанта влиза в кухнята, за да Ви каже как най-правилно се реже лук или сте треньор и ви кажат, че тази серия от упражнения не е най-подходяща и е по-добре да я промените, или пък сте пожарникар, или лекар и някой ви обяснява, че скалпела, или маркуча не се държат така. Въпреки че, тези ситуации са малко вероятни, хората все повече си позволяват да се обръщат към DJ-те със съвети за това какво и как да пускат.

В България сме известни с това да даваме акъл и нито един – политик, атлет, учен и като цяло никой не е нещо повече от нас и можем с лека ръка да го заменим ако искаме (Пф, кво му е), но тази тенденция се зароди и в световните музикални среди. В наши дни хората имат много по-голяма гласност и сила да бъде тяхното мнение чуто, но това не винаги води до позитивен отзвук. Виждали сте всичко – от фенове оплакващи се, че някой DJ пуска твърде тежка музика до такива, които се оплакват за отсъствието на любимото им парче в сета или замяната на твърдото техно с по-мелодични ритми.

Изминалият фестивал в Амстердам „Dekmantel” наистина накара хората да се засрамят, че не са били там да се насладят на музиката, толкова колкото посетителите му, но явно фестивалът не е бил чак толкова вълнуващ за всички и ден след приключването му един разгневен снощен посетител (или дневен) намерил прозрение и се свързал с фейсбук групата „Identification of Music Group“ с въпроса: „Някой може ли да ми каже песента на Avicii, която Objekt изпълни на UFO миналия петък? Защото тази шибана песен не струваше и ще го съдя за това!“ (б.а. : песента е от по-стар период на Avicii и музикално няма почти никакви прилики с модерния и мелодичен EDM стил, с който завладя публиката). Виновен ли е Objekt, че е пуснал малко по-пикантен трак и е развалил хармонията в атмосферата на сета за някои рейвър? Не са ли вече фестивалите местата, където хората да се отпуснат, да изразят себе си и най-вече да се забавляват на воля? Или вече е по-важно и модерно да се възмутиш от нещо и да споделиш твоето “стойностно” мнение на социален защитник с другите за няколкостотин лайка? Къде изчезна фестивалната еуфория?

На едно участие на Drumcode в Кардиф, Уелс станах свидетел как група хора отчаяно се опитваха да накарат Alan Fitzpatrick да пусне “We Do What We Want”, защото със сигурност това е била основната причина за тяхното присъствие там. Разбира се, той им отказа и им отговори, че не го пуска по участия от близо 2 години, което доведе и до множество негативни коментари по негов адрес. Не само това, но и серия от омразни забележки и мнения за уменията му и вкуса му за музика се появиха на следващия ден в Twitter страницата на артиста.

Еквивалентно, за всеки фен на по-леката музика има и толкова ентусиасти, които желаят да си постъпят малко по-тежко на партито. Такъв бе и случая с DJ на годината и икона на техното – Nina Kravitz, при участието й в Мелбърн през 2016. Някои рейвъри бяха възмутени от необуздания рейв микс на Нина, като дори настоявали за връщане на парите им. Пази боже от DJ-и, които не следват класическия архетип на техното и си позволят да преминат над 140 BPM и изкарат сета в открито небе с парчета като Shadowwax – „I Want To Be A Stewardess“! НЕМИСЛИМО БОГОХУЛСТВО! Не случайно лейбъла на Kravitz е наречен „трип“, което ви спестява часове четене във форуми за посланието му.

Самата тя разкритикува тези недоволни фенове и казва, че „хората искат 3-часов дълъг спокоен бийт, разказващ история“. Тази тема не е коментирана само от Nina Kravitz, но и от английската легенда Jackmaster преди 2 години. Той споделя – „Това, което се търси на повечето сцени в наши дни е нещо познато, което постепенно да води до въвличащ бийт. В настоящото време е прието да се слуша по-тежка музика, но е нужно хората да се образоват, което ще позволи на умовете им да са по-отворени, а защо не й взривени!“. Огромната истина в думите му се крие в това, че ако не желаете да развиете вкуса си и да нагласите сетивата си за нещо модерно, то по-добре си стойте у дома и слушайте каквото искате.

DJ-те са хората, които са там да ни свържат с музиката. Плаща им се само и единствено за това да покажат уменията си и да канализират музиката през тонколоните, което да доведе до пълно опустошение на дансинга от зверските парчета. Ако желаят да експериментират с нови жанрове, техники, да ни докарат малко носталгия с олд-скуул парчета или просто да се позабавляват е тяхно право и имат пълната свобода да го правят. Помислете следващия път когато се обърнете към DJ да заявите песен или да му кажете, че не струва. Най-вероятно има много повече опит на сцената от вас и няма никакъв смисъл да се излагате, това не е чалготека!

Източник: mixmag