Terence Fixmer – Conjure – 12 Hours Rave vol. 3
Terence Fixmer създава EBM техно от както стартира кариерата си в края на 90-те. Fixmer наистина се доказа като истинска сила на дансинга – от дебюта си “Muscle Machine” на DJ Hell’s International Deejay Gigolo Records до последния си ЕP “Beneath the Skin” издаден на скандалния лейбъл на Berghain, Ostgut Ton (първото му издание на лейбъла).Той ни разказа повече за творческия си процес за създаване на музика:
– Вие споменахте EBM като една от първите ви представи за електронна музика и сте били почитател на Front 242 и Nitzer Ebb, голяма чест ли е за вас да работите с Douglas McCarthy?
– Като тийнейджър живеех близо до границата на Белгия, EBM беше много популярна, благодарение на групи като: Front 242, Klinik, The Neon Judgment и т.н. и аз разбира се, бях голям почитател на Nitzer Ebb. След известно развитие New Beat и накрая Techno-то пристигнаха в Белгия. По това време около 1992 г. започнах да продуцирам и след като пуснах първия си албум Muscle Machine през 2001 г., които беше един вид модернизация на EBM с дух на Techno, Mute Records ме помоли да направя ремикс за песента на Nitzer Ebb “Let Your Body Learn “. Това беше огромна чест за мен, като голям фен на Nitzer Ebb и бях наистина горд, че Mute, който представлява групи като: Fad Gadget и Depeche Mode, се свърза с мен чрез познаването на моите творби. Това беше една сбъдната мечта. След като направих този ремикс – като фен – помолих Mute да ме свърже с водещият вокалист на Nitzer Ebb – Douglas McCarthy, за да видя с какво се занимава, защото не бях чувал нищо ново от групата много години след издаването на последния им албум и Seth Hodder от Nova Mute ми каза, че Douglas е напуснал и работи повече по редактирането на филми. Той ми даде имейла на Douglas през 2002 година и ние започнахме да си пишем, а когато бях в Лондон, за да пускам, най-накрая се срещнахме. Прекарахме хубав следобед, слушахме музиката, която направих и решихме да започнем нов проект заедно.
https://www.youtube.com/watch?v=O9GGaTACoY4
Няколко месеца по-късно той дойде в студиото ми, за да запише вокалите и ние направихме първия си Fixmer / McCarthy EP, Destroy / Freefall. Имаше толкова много обратна връзка по този първи ЕР. Естествено решихме да продължим с пълен албум, тъй като сътрудничеството беше много гладко – и двамата знаехме какво да правим. Аз ръководех музиката, а Дъглас текстовете и вокалите.
Първият ни албум “The Devil” е роден през 2004 г., последван от молби за изпълнение на живо и ние решихме да направим първия си концерт в Razzmatazz, Барселона през 2004 година…. Аз все още се виждам на сцената, контролиращ техниката, а Дъглас пее трак на Nitzer Ebb пред огромната публика, която му приглася. Просто си представете! Тийнейджърът в мен не можеше да повярва, че това е реалност, а не е просто сън.
– Все още ли поддържате контакт?
– Разбира се, след почти 13 години, два албума и турнета по целия свят, ние споделяхме някои преживявания и забавни моменти и станахме добри приятели, които имаха и същото усещане за черен хумор. По отношение на личността сме различни, което ни прави балансирани и добър екип. Дъглас е по – Punk и Rock’n’Roll човек.
– Влиянието на EBM и индустриал става все по-разпространено в техното, за което сте допринесли в продължение на почти две десетилетия. Развълнувани ли сте от това, когато виждате – новоизгряващите продуценти и диджеи да следват вашия път или по-скоро това е краткотрайна мода?
– Не знам, аз съм щастлив да чуя от много хора, които вече бяха свързани със сцената, че ме виждат като създател на тази музика – EBM Techno чрез Muscle Machine и Electrostatic през 1998. Те я нарекоха TBM – Techno Body Мusic между другото. Очевидно съм чувал повече за този звук в клубовете през последните години, но бих казал, че е малко по-индустриал от EBM. В известен смисъл всичко е циклично, сега е така, утре ще бъде нещо друго и след това отново ще се върнем в началото.
– От ваша гледна точка, виждате ли това влияние да бъде пускано в Ostgut Ton, Berghain и дансингите по целия свят?
– Е, трудно е да се каже, защото от моя гледна точка електронната музика е електронна музика. През 2000-та винаги пусках Techno EBM в моите сетове, тогава и други диджеи го правеха и все още го правят, така че за мен това влияние винаги е било там. Разбира се, да чуеш тази музика в Бергхайн, би било нормално, защото всичко се вписва там: звукът, този индустриален район, настроението …
– Увеличаването на популярността повлия ли на собствения ви подход към записването или изпълнението на музика?
– Не, защото сега наистина искам да продуцирам, без да съм затворник на звука. Обичам да правя Techno EBM толкова, колкото обичам да правя и dark Techno. Звуците са в главата ми, утре те могат да бъдат нещо различно.
– След като се присъединихте към годишнината на Ostgut Ton с изпълнение на живо и издадохте Beneath The Skin – първия си соло ЕР с лейбъла, какви са стремежите ви за следващото десетилетие на лейбъла, както лично, така и като цяло?
– Много се радвам, че се присъединих към Ostgut Ton. Първият път, когато пусках в Берлин, беше през 2001 г. на старото място на Ostgut, което по-късно се премести и станa Berghain. Бях впечатлен от Остгут и докато живеех в Берлин по онова време, всеки свободен уикенд ходех там на парти. Да се присъединя към лейбъла беше страхотно, а връзката му с Berghain го направи свещения граал на Техното. Клубът е отворен и управляван от хора с неограничено мислене, лейбълът е същият и показва всичко свързано с електронния и артистичен израз. Важното е да чувствате, че лейбълът в които сте, поддържа своите творци артистично, а в Ostgut Ton се чувствам напълно хармонично на това ниво. Моят лейбъл Planete Rouge е наистина малък и там не правя промоции, просто издавам музика, тъй като предпочитам да се съсредоточа върху продуцирането пред другите неща, но, разбира се, изпитвам голямо удоволствие да пусна тракове на артисти, които ми харесват. Не се стремя да имам голям лейбъл, по-скоро да бъде като едно малко семейство, в което всички са много близки и имат индивидуалност, както аз се чувствам в Ostgut Ton, който е управляван от страстни хора. Като артист се нуждаете от тази подкрепа – и тогава можете да се съсредоточите само върху едно нещо: вашето музикално изразяване. Така че, разбира се – аз работя и ще предложа нов ЕР, а защо не и албум за Ostgut Ton, но със сигурност ще пусна и ЕР на Planete Rouge – както винаги съм правил от 1988 г. насам.
https://www.youtube.com/watch?v=RlA_fGjW3tM
– Имало ли е някакъв гаф в миналото, когато сте използвали хардуер на живо?
– Разбира се!! Те са били много, но това е част от изпълненията на живо.
– Обикновено изпълненията ви на живо са в продължение на 1 час в сравнение с тези на други DJ-и, които пускат и по 8ч. Мислили ли сте да пускате по-дълго?
– Не, обикновено пускам по 1 час или малко повече и съм щастлив с това. Като DJ можете да пускате различни стилове, но при изпълненията на живо това е вашата композиция и вашите собствени продукции и ако правите по-дълги сетове, може би ще отегчите публиката. Мисля, че 1 час или 90 минути са идеални за това.
– Когато пускате, вие изпълнявате на живо, а не просто миксирате. Можете ли да ни разкажете за настройките, които ползвате докато пускате?
– Разбира се, през 90-те години на миналия век аз се борех с много съоръжения, които носех с мен. Тогава около 2000та започнах да използвам Ableton. Сега се върнах на хардуера и намерих хубава компактна настройка, с която да пътувам без помощта на компютър. Използвам 2 Octatracks, Machinderrum, Dave Smith’s Evolver, както и Tetra.
– Вие продуцирате от много години, има ли творци, с които много желаете да си сътрудничите или предпочитате да работите сам?
– Аз лично бих предпочел да продуцирам сам, защото мога да се движа със скоростта, която искам и да работя без натиск и съображения, иначе не се чувствам свободен. Намирам, музиката ми за много лична и искам да бъда сам, ако си сътруднича с някого, предпочитам това да не е с друг продуцент, а може би с певец, тъй като те могат да внесат нещо различно в трака.
– Един от албумите ви се появи на CLR през 2015-та. Можете ли да ни кажете повече за това кога сте решили да го направите?
– Мисля, че никога не решавате наистина, казвайки си – ОК, тази година искам да направя албум… Последният ми беше през 2010 г. на Electric Deluxe и времето се движеше много бързо. Между него и предишният ми албум бяха минали 4 години. Понякога, когато продуцирате няколко парчета, решавате да пуснете точно определен брой и изчаквате да завършите всички, защото те имат непрекъснатост и отговарят на структурата на албум, а това отнема време.
– С CLR и Chris Liebing имате дългогодишни приятелски отношения, бихте ли продължили да издавате за неговия лейбъл и от къде започна всичко?
– Срещнах се с Крис, мисля, че през 99-та. Той ме помоли да отида да пускам във Франкфурт, докато ръководеше едно парти. Това беше във времето, когато започнах да получавам признание като артист с един от моите тракове – Electrostatic, който стана голям хит в Германия и така станахме добри приятели, въпреки че звукът ми не е типичен за CLR, мисля, че е хубаво да си различен.
– Как бихте описали еволюцията и развитието на Вашето студио?
– Разбира се, както споменах, израстването беше от аналогово, към цифрово, когато компютрите започнаха да се появяват през 2002 г., те предложиха всичко на едно място – записване, смесване и редактиране. Мислех си, че това, което можете да правите с един компютър е страхотно и тогава започнах да разпродавам всичко, защото чувствах, че това е пътят за мен, но след няколко години започна да ми липсва старото оборудване и осъзнах че това може би не е добър начин да се развивам като артист и изпълнител и реших да се върна към своите корени.
– Какви бяха инструментите, които използвахте в началото, за да правите тракове?
– Мисля, че тогава беше по-сложно, тъй като нямаше компютри и плъгини, така че правихме само аналогова музика със синтезатори и mixing desk. Но вие също имате нужда и от много странични съоръжения, като компресори и EQ, за да накарате траковете да звучат клубно, а когато сте студент, не можете да си позволите тези неща и се опитвате да ги заобиколите. Някои синтезатори, които имах, бяха: Korg Wavestation, Roland J800, но за да създам техно на тези синтезатори, не беше толкова лесно, колкото е днес.
– Как бихте описали първите си години на продуцентство?
– Беше около 1990-91г. един наистина добър мой приятел, който беше малко по-възрастен от мен, имаше малко студио и аз редовно го посещавах и се учех, защото исках да разбера как работи всичко. Слушах парчетата в клубовете и исках да знам как са създадени техните звуци. Някои от моите приятели започнаха да се занимават с DJing, но мислех, че е скъпо да си купувам записи, а вместо това бих могъл да си купя един синтезатор, с който ще мога да направя десетки тракове.
Terence Fixmer е един от най-известните герои на техно сцената във Франция. Той е достигнал това уважавано ниво, без да се поддава на прекомерна промоция или да се присъединява към основния поток DJ. Неговият звук, умело избягва повторението, като развива звукови пейзажи, които привличат толкова много танцьорите, колкото и докосват душата, като същевременно запазват музикалната си дълбочина и цялостност, а оригиналният му стил, става все по-експериментален, едновременно с това безмилостен и непосредствено разпознаваем.
На 5ти септември ние също можем да се насладим на неговата музика и в България, благодарение на Conjure 
. Събитието ще се проведе в Зала Универсиада, София.
Повече за ивент-а можете да намерите тук:
https://www.facebook.com/events/422531868244475/
Билети за събитието могат да бъдат закупени от тук: