Kobosil – Conjure – 12 Hours Rave vol. 3
След ремикса на Barker & Baumecker и пускането на дебютния ЕР в средата на 2013 г., името Kobosil се разчу. Бързото разпознаване на суровите му, макар и неразработени, музикални тракове отвори вратата на подлейбъла на Остгут Тон – Unterton и той получи първото си участие като DJ в Berghain за по-малко от месец, а широкото приемане на неговите сетове му спечели резиденция в клуба, преди годината да е стигнала до края си. Той ни разказа повече за началото на своята кариера и творческия си процес за създаване на музика:
“Имах късмет, да бъда забелязан от правилните хора, но понякога го чувствам малко като съдба – обяснява Кобосил. Връзката може да бъде проследена до октомври 2009 г., когато за пръв път посетих Бергхайн на 18-годишна възраст. Веднага след като влязох, бях изумен и разбрах, че не мога да бъда просто танцьор – знаех, че трябва да бъда част от Остгут и да пускам там! След като качих няколко ранни демота през личната си страница в SoundCloud, всъщност отхвърлих две сделки с лейбъли, тъй като това в крайна сметка би могло да застраши шансовете ми да се присъединя към списъка на Остгут. Това беше лудо решение, но знаех какво искам. Преди да пуснете тракове на голям лейбъл, наистина е важно да откриете собствения си звук. Издаването на погрешната музика на грешни лейбъли размива вашата самоличност.»
Израствайки в Neukölln, район в Южен Берлин, Kobosil е насърчен от неговия баща да вземе бакалавърска степен по аудио продукция, искайки синът му да има обикновена работа. “Но майка ми винаги е била окуражаваща към моите музикални амбиции”, спомня си Кобосил. Само няколко месеца преди дипломирането, към края на 2012 г. той напуска училище, без да завърши бакалавърския си изпит, защото чувства, че е време да даде приоритет на музиката.
Наградата за неговата смелост идва само няколко месеца по-късно, когато Остгут Тон обявява, че изданието на интерпретацията им от 2013 г. на Barker & Baumecker- “Silo” вече е част от пакет за ремикс – възможност, която сама идва при Кобосил. Ремиксът му е включен към албума, когато един от оригиналните четири не успява да бъде завършен на време. “Артистично, ако имате чувството, че сте готови, тогава трябва да го направите – не можете да изчаквате… Тогава имах онова усещане отвътре, че това е правилното нещо, което трябва да направя.”- обяснява Кобосил. В съответствие с това и първото му участие в Berghain първоначално е предназначено за Ryan Elliott, който излиза на сцената за кратко, а Кобосил е на правилното място, в прaвилното време и му предлагат да пуска от 2 до 5ч. за претъпкания дансинг. Три месеца по-късно той е поканен да се присъедини към агенцията за участия “Остгут Тон”.
Обсъждайки продукцията на албума 91, Kobosil обяснява, че процесът започва през февруари 2015-та, когато преразглежда някои експериментални записи от преди 2013 г. “Мислех, че те са интересни и реших да ги завърша”. Чувствайки се вдъхновен, той се ангажира със студиото до началото на май, когато предава материала на лейбъла. “Това беше един напълно потапящ процес”, обяснява той. “Моите идеи за албума едва сега започнаха да се оформят и се чувствах готов да ги финализирам.”
Както и при всички негови продукции, парчетата от албума са завършени много бързо – “Основната част обикновено е готова за 30 минути; ако отнеме повече от час, трябва да спра, но предизвикателството е намирането на първоначалната концепция или вдъхновение. Много инструментални техно тракове нямат душа, но музиката ми улавя чувства и винаги оставям малка част от мен във всеки от своите тракове. На лице е много специфично настроение зад всеки един.» Да дадем пример: “When I Speak” е правен, когато Кобосил е уведомен, че отокът в жлезата му e може би рак – което за щастие се оказва, че не е вярно, “но аз никога няма да забравя, когато докторът каза: “Това може да е тумор”, спомня си той. “Тракът улавя моите емоции на несигурност от това време.” Същият принцип, се прилага универсално за всичките му продукции.
В We Grow, You Decline – действителната концепция обаче остава до голяма степен не разкрита – конкретната обосновка зад произведението и имената на записите са тайни до издаването му. Заглавието, обяснява Кобосил, е почит към новата вълна от артисти, като него, които постоянно намират признание – “Електронната музика се разраства сред младежката култура, докато другите жанрове избледняват”- казва той. “За мен траковете са само 50 процента от албума. Целият пакет, включително снимките и заглавията, създават предпоставка за издаването.” Неговите приятели, DJ-продуцентите: Marcel Dettmann и Patrick Gräser (a.k.a Answer Code Request), не са имали право да чуят нищо до завършването на албума. “Исках да изчакам, докато не завърша целия продукт, защото това е напълно различно преживяване, от това да получите куп файлове с работни заглавия.” За съвети той избира да се допитва само до няколко дългогодишни приятели. “Исках хора, които са били честни с мен, които ме познават като Макс, а не като Кобосил” – казва той. През 2016та той пуска и издание с ограничено количество, съдържащо текст, който при декодиране детайлизира вдъхновенията зад отделните имена на траковете. Резултатът от това са 11-трака, които се отличават с прекрасно разнообразие от темпо, тъй като Kobosil се опитва да улови и двете страни на своя артистичен характер. Неповторимите тракове за дансинга, като “Aim For Target”, са деликатно затворени между по-ниското темпо на експериментални тракове като: “The Exploring Mountain” и “Eihwaz.”. “Не се интересувах да направя обикновен техно албум. Исках да направя запис, който може да се слуша и да се наслаждавате на него у дома, но не и да ви отегчава. Трябва да можете да разговаряте с приятели по едно и също време и да пиете или нещо подобно…Ако продуцирах само техно подходящо за дансинга, тогава нямаше да чувствам, че изпълнявам артистичните ми амбиции. Винаги съм искал да бъда повече от това.” Като пример, дава, способността на Alva Noto да внася артистичен елемент на известната хедонистична среда, постижение, което един ден той желае да възпроизведе. “Alva е истински артист, защото музиката му е творческа”, обяснява Кобосил. “Изглежда, че е много селективен със своите шоута и също така пуска някои сетове на седнала публика.”
Преминавайки през скромната дискография на Кобосил, трудно е да се пренебрегне ясно изразеното разнообразие в неговия стил. Въпреки че, в него има привлекателен дарк, продукциите му могат да се разделят на две категории: техно, ambient или drone. Тракове като “Head” или “1018818” от 2014 г. се отдалечават значително от клуба, в сравнение с някое от изданията му за Остгут Тон или MDR на Марсел Детман. Кобосил издава по-експерименталните си продукции на своя RK лейбъл, като изпраща тези, които попадат в предишната категория на други лейбъли. “Като погледна отново изданията си, аз съм особено щастлив с тези на моя собствен лейбъл, въпреки че, те са по-скоро под радара”, добавя той.
Тясно свързано с това начинание е управлението на неговите участия. След като се присъединява към списъка на Остгут преди две години, комбинацията от умения и нови асоциации с известния лейбъл е достатъчна, за да му донесе покани от цял свят, а качеството на новия албум и последвалото нарастване на неговата известност предполагат търсенето да се покачи значително. Запълването на неговия график с участия, както по отношение на честотата, така и на видовете, ще стане все по-важна задача, ако той трябва да изгради профила на артиста, който желае. Както обяснява Кобосил, решенията, които взема, ще определят репутацията му. По въпроса за честотата и претоварените графици за пътуване той казва, че не допринасят за творчеството и студийната производителност. Въпреки че, първоначално започва като диджей – неговият съквартирант, Somewhen го посъветва да се занимава с продуцентство.
“Аз наистина искам да направя повече и по-добра музика, това е най-голямата ми цел. Имам достатъчно късмет да имам интелигентни последователи, които оценяват това, което се опитвам да направя, но ако започна да преследвам парите и да пускам на големи фестивали с неправилната публика, това ще се промени много бързо. ”
В рамките на малко повече от две години той постигна много от това, което възнамеряваше да направи, като вече си оформи звукова идентичност в един все по-наситен пазар, но с непрекъснато растящото почитание и признание идва и голям натиск и очаквания – нещо, към което Кобсил признава, че все още се адаптира. “В началото получавате само положителна обратна връзка, защото само хората, които се интересуват от вас, казват нещо”, обяснява той. “Но това се променя, когато ставате по-известни, защото внезапно всички чувстват необходимостта да споделят мнението си – както отрицателното, така и положителното. Преди всичко, справянето с тези негативни коментари е нещо, което трябва да науча” .
От нашия разговор става очевидно, че Кобосил е силно критичен към собствената си работа. Той си спомня как един коментар за албума го кара да го преслуша няколко пъти в опит да определи легитимността на обратната връзка. За преодоляване на такива психологически препятствия му помагат близките му приятели, като почти всички от тях са дългогодишни. Той споделя че установяването на подобни взаимоотношения понякога може да бъде трудно, имайки се в предвид статуса му днес. Знанието, че има подкрепата на ключови фигури от сцената, включително екипът на Остгут Тон, е най-важно за преодоляване на предизвикателствата, които съпътстват неговия успех.
Няма никакво отричане за дълбоко вкоренената амбиция на Кобосил и той заслужава признание за това, което е постигнал. За себе си той казва: « все още има какво да се научи и много неща, които трябва да се постигнат. Искам да бъда диджей и да свиря на живо, като имам голям продуктов каталог, който е артистичен и звучи страхотно в клуба, но все още съм млад и ме чака много работа.”
На 5ти септември ние също ще можем да се насладим на музиката на Kobosil и в България благодарение на Conjure ? . Събитието ще се проведе в Зала Универсиада, София.
Повече за ивент-а можете да намерите тук:
https://www.facebook.com/events/422531868244475/
Билети за събитието могат да бъдат закупени от тук: