Легендарният клуб – „The Warehouse“, в който се ражда хаус музиката е в опасност от разрушаване

Легендарният клуб – „The Warehouse“, в който се ражда хаус музиката в Чикаго, е в опасност от разрушаване. През 1975 г. организаторът на нощен живот – Робърт Уилямс купува складова сграда построена през 1910г. на улица “S. Jefferson” 206 с надеждата да я превърне в нощен клуб, сравним с най-добрите танцови площадки в Ню Йорк, където Уилямс е израснал. След двегодишен ремонт и с една от най-добрите налични звукови системи, Warehouse отваря врати като нощен клуб на три нива. Първоначално клуб само за членове, посещаван предимно от гей, чернокожи мъже, Warehouse скоро се превръща в място на свободата не само за LGBTQ+ общността, но и за разнообразната тълпа от жители на Чикаго, обединени от любовта им към музиката.

Преди откриването на Warehouse, Уилямс наема своя приятел и колега от нощния живот в Ню Йорк – Frankie Knuckles, за резидент DJ на клуба. Knuckles прекарва следващите пет години в усъвършенстване на нов стил – революционен денс звук, който смесва диско, електроника, соул и госпъл музика. The Warehouse си спечелва репутацията в Чикаго на единственото място, където може да се чуе този развиващ се звук, който по-късно взема името си от самия нощен клуб и в крайна сметка става известен като „хаус музика“.

От Warehouse, хаус музиката бързо се разпространява по целия свят и се очертава като един от най-големите и успешни музикални жанрове за десетилетия напред, ставайки основа на безброй поп хитове, революционизирайки начина, по който музиката звучи. Knuckles става световноизвестен продуцент благодарение на славата, спечелена от времето, когато разработва хаус музика в Warehouse. Неговото новаторско въздействие върху света на музиката е дълбоко и трайно.

История

През 1906 г. на улица “S. Jefferson” 206 е построена двуетажна тухлена фабрика за собственика J.J. Gallery. Проектирана от архитекта Vernon W. (или V.W.) Behel – предимно индустриален архитект от епохата. Въпреки че, много от неговите проекти са били разрушени, шепа остават, включително голямата складова структура на 409 W. Huron Street. Въпреки че, първоначалното разрешение за сградата и съобщението за строеж обявяват сградата като двуетажна структура, рекламите за недвижими имоти през 1917 г. я описват като 3 етажа и сутерен. Не е ясно дали допълнителните етажи и остъклената тухлена фасада са добавени по-късно или са част от оригиналния дизайн на сградата.

През следващите десетилетия мястото служи като дом на различни производители като: Celmo Company, Inc., George Felsenthal & Co. и Golitko Lithography. Сградата остава в промишлена употреба до 1975 г., когато е закупена от Робърт Уилямс – нюйоркчанин, който се премества в Чикаго по съвет на леля си. Скоро след като пристига, той осъзнава, че сцената на нощния живот в Чикаго бледнее в сравнение с тази, която той изоставя и The Warehouse е неговият опит да предложи на посетителите на клубовете в Чикаго нещо различно.

Когато проектира Warehouse, Уилямс наема Richard Long & Associates (RLA), които по това време са известни с инсталирането на най-добрите звукови системи в най-известните нощни клубове в света. Сред най-забележителните пространства, проектирани от RLA през тази епоха са: Ministry of Sound в Лондон и Studio 54 в Ню Йорк. Тези звукови системи са направени по поръчка за оформлението и атмосферата на клуба, позволявайки на диджеите да контролират качеството на звука и акустиката. RLA създава за Уилямс слухови преживявания, които не могат да бъдат намерени никъде другаде освен в Warehouse.

Една звукова система от световна класа изисква и диджей, който разбира нейния потенциал. Първоначално Уилямс се свързва с приятеля си Larry Levan искайки той да стане резидент на Warehouse, но той отказва, като препоръчва своя партньор в нощния живот – Francis Nicholls младши, известен още като Frankie Knuckle, който по това време е диджей в прочутия Continental Baths в Ню Йорк, заедно с Levan. Knuckles, приема предложението и се премества в Чикаго през 1977 г. – същата година, в която Warehouse отваря врати.

В най-ранните си години Warehouse е гей клуб само за членове, посещаван предимно от черни мъже. По онова време диското е изключително популярно в Съединените щати, особено сред гей общността и чернокожите. Нарастващото недоволство срещу двете групи през 70-те се проявява в публично пренебрежение към диско музиката през втората половина на десетилетието, което в крайна сметка достига до прословутата Disco Demolition Night на 12 Юли 1979 г. в Comiskey Park, където хиляди диско записи са драматично унищожени от предимно бяла публика. Тези широко разпространени нагласи принуждават тези общности да влязат в подземни пространства като Warehouse, които са определени като безопасни за общността и празнуването на музиката.

С Knuckles зад грамофоните, започва да се разпространява слухът, че Warehouse е единственото място в Чикаго, където се чува нов тип музика, която създава хармония между: соул, R&B, диско, електроника и госпъл. Knuckles си играе със структурите на песните, удължавайки ги извън нормалното им време за изпълнение, изработвайки хипнотични канали от фрагменти от песни и извеждайки най-добрите им елементи на преден план. Песните на Knuckles дори включват дезориентиращи звукови ефекти, като този на товарен влак, който минава през дансинга. В крайна сметка ремиксите на Knuckles се преместват извън Warehouse – в домовете на жителите на Чикаго чрез записи на касети, разпространявайки този нов стил музика сред още по-широк кръг от фенове. Благодарение на връзката на този звук с Warehouse, той скоро започва да се нарича “хаус музика”, а Knuckles по-късно ще нарече хаус музиката – „отмъщението на диското“.

С нарастването на популярността на Warehouse членовете на клуба в крайна сметка се отдалечават от предимно гей и чернокожа клиентела и започват да включват жители на Чикаго от всякакъв произход. До 1982 г., само пет години след отварянето на Warehouse, опасенията за безопасността на град Чикаго довеждат до окончателното затваряне на нощния клуб. Все пак Frankie Knuckles и Robert Williams продължават да оформят културата на нощния живот в Чикаго за години напред. Същата година, в която Warehouse затваря, Knuckles отваря нощния клуб “Power Plant” на 1015 N. Halsted Street, където продължава да свири хаус музика за масите. Междувременно Уилямс отваря нощния клуб Music Box (алтернативно изписван Muzic Box) на 326 North Michigan Avenue – буквално подземно пространство, което е достъпно само от Lower Wacker Drive – с резидент Ron Hardy, (гей, чернокож мъж) който е диджей на клуба, известен с интензивния си, твърд звук, който допълнително определя границите на хаус музиката.

През 1986 г. Frankie Knuckles продуцира и издава песента „Your Love“ заедно с певицата от Чикаго – Jamie Principle. Издаването на завладяващата денс песен, известна със своята арпеджирана синтезаторна линия, често се сочи като преломен момент в историята на хаус музиката. Заедно с „On & On“ на Jesse Saunders (1984), който е първият хаус запис, отпечатан на винил. Тези продукции помагат за по-нататъшното дефиниране на духа и звука на хауса, както и за популяризирането му сред по-голяма публика. По-конкретно, на „Your Love“ се приписва пренасянето на хаус музиката в Обединеното кралство, където песента се превръща в денс хит. Knuckles и Principle продължават да издават заедно други хаус тракове, които се основават на: расова политика, сексуалност и освобождаване на дансинга и не е изненадващо, че хаус музиката се превръща в един от определящите саундтраци на нощния живот на LGBTQ+ общността през 80-те години на миналия век и след това.

До 90-те години на миналия век хаус музиката се превръща в мейнстрийм световен феномен. Безброй поп хитове през десетилетието включват и разширяват звука, който Knuckles е разработил в Warehouse. Песни като: „Pump Up The Jam“ (1989) от Technotronic, „Vogue“ (1990) на Мадона, „Finally“ (1991) на CeCe Peniston и „Show Me Love“ (1992) на Robin S. стават масови радио хитове в началото на десетилетието. Хаус музиката поддържа международна привлекателност и през 90-те години на миналия век, тя се превръща в поджанрове като: jungle в Обединеното кралство и френски хаус във Франция, но все пак Чикаго остава център на хаус музиката през това време, продуцирайки класически хаус парчета като: „Jack Your Body“ (1987) от Steve “Silk” Hurley, “The Whistle Song” (1991) на Frankie Knuckles и “Coffee Pot (It’s Time for the Percolator)” (1992) на Cajmere. В крайна сметка хаус музиката вече не е ъндърграунд сензация, а световен феномен. Дори и днес тя продължава да вдъхновява и определя популярната денс музика, като наскоро беше илюстрирана от критично одобрения албум на Beyoncé – RENAISSANCE (2022), който изведе ранните звуци на хаус музиката отново до основна културна известност.

Knuckles беше музикална сила през 90-те години на миналия век и през 21-ви век, създавайки хаус ремикси за някои от най-големите имена в музиката, включително: Patti LaBelle, Chaka Khan, Janet Jackson, Whitney Houston, Toni Braxton и Michael Jackson. През 1996 г. Knuckles е въведен в Залата на славата на хомосексуалистите и лесбийките в Чикаго, а през 1997 г. Knuckles печели първата в историята награда Grammy за ремикс на годината (некласически), което допълнително затвърждава наследството му в музикалната индустрия. Невероятното влияние на Knuckles е признато и през Август 2004 г. “Jefferson Street” (между Monroe и Van Buren) е преименувана в почет на “The Godfather of House Music” на “Frankie Knuckles Way”, благодарение на усилията на членове на общността и тогавашния сенатор Barack Obama.

Knuckles почива през 2014 г. на 59-годишна възраст. За да отбележат живота му, бившият президент Барак Обама и първата дама Мишел Обама публикуват изявление, в което почитат постиженията на Knuckles: „Работата на Frankie помогна да отвори умовете и да обедини хората, смесвайки жанрове, за да привлече вниманието ни и да запали въображението ни. Той беше пионер в своята област и наследството му продължава да живее в град Чикаго и на дансинга по целия свят.“

Заплахата

През Юли 2022 г. складовата сграда е обявена за продажба и през Декември продажбата на имота на новия собственик беше завършена. Въпреки че, Chicago Historic Resources Survey признава значението на сградата като „родното място на хаус музиката“, той също така отбелязва, че „активът не е обременен от никакви дългосрочни наеми, което дава отлична възможност за нов собственик или възможност за преустройство. Имотът разполага с DX-7 зониране, което позволява потенциално разширяване и разнообразие от приложения. Районът West Loop е свидетел на вълна от разрушени индустриални архитектури през последните години, тъй като новото строителство продължава да заличава производственото наследство на квартала. Ценното разположение на Warehouse в оживения район West Loop, който е в близост до гара Union и транспортния център Ogilvie го прави особено уязвим от събаряне заради преустройство.

Освен това Warehouse не е включен в списъка на Chicago Historic Resources Survey (CHRS), който осигурява 90-дневно забавяне на разрушаването. Това означава, че Warehouse може да бъде разрушен за една нощ. Дори ако настоящият собственик не планира да разруши и реконструира мястото, няма предпазна мярка за защита на историческата фасада на сградата и разрушителните промени биха били твърде лесни за извършване от този или който и да е бъдещ собственик, освен ако не бъдат въведени защитни мерки.

Новият собственик – NK Prop Co Holdings LLC, изглежда е свързан с група адвокати от Чикаго и не реагира на постоянните действия на Preservation Chicago, които призовават град Чикаго да предприеме стъпки за иницииране на Обявяване на мястото за забележителност, което напълно ще признае и защити този изключително важен обект от музикалната история на Чикаго. “Warehouse трябва да бъде защитен като символ на: богатата история на гей и чернокожите общности в Чикаго, невероятната история на хаус музиката и новаторското влияние, което Frankie Knuckles имаше върху звука на съвременната музика.” От Preservation Chicago се опасяват, че ако се планира преустройство, това може да промени или разруши този значим обект от музикалната история на Чикаго.