Партитата в Милано процъфтяват извън нощните клубове

Клубовете в Италия бяха изправени пред няколко предизвикателства през последните години, главното сред които беше пандемията от Covid-19. Според Il Sole 24 Ore всеки пети клуб от 2020г. насам затваря. Но сега, когато хората най-накрая се върнаха на дансинга, организаторите започнаха да експериментират с нови формати и места.

Това особено вaжи за Милано, където ъндърграунд сцената е по-жизнена от всякога. Като бивш индустриален гигант, северният град е дом на много празни пространства, които са идеални за партита, особено в покрайнините. Тъй като традиционните места стават все по-оскъдни, организаторите правят събития в: паркове, складове, художествени галерии и извън тях.

Събитията извън клубовете не са нещо ново за Милано. Queer партито Vitamina, което е домакин на дневни събития от 2016 г., в момента се провежда в работилница за ремонт на велосипеди сред природата в периферията на града. Промоутърът Giorgio Bertaia, AKA Kingsizebed, обясни как работните часове са били водещ фактор при избора на място.

„В клубовете хората не се появяват преди 1 или 2 сутринта“ – казва той пред Resident Advisor. „Всичко изглежда забързано, няма много време преди клубът да затвори в 5 сутринта. В други видове локации, по-близо до природата, можем да планираме събития през деня и да създадем напълно различно изживяване. Хората се появяват сами, за да общуват, което не се случва в клубовете.”

Sabotage – парти, фокусирано върху черната музика, наскоро излезе с подобно решение за нощни събития. Техните партита се провеждат в Arci Bellezzа – изоставена фитнес зала, където е заснета класиката от 1960 г. – “Rocco e i suoi fratelli”. Това пространство е част от културен център, който обикновено е домакин на разговори, концерти на живо и квартални срещи. След пандемията Sabotage забелязва нарастващ брой промоутъри, които се насочват към нетрадиционни места. “Когато клубовете отвориха отново, много от тях бяха затрупани с молби на промоутъри и нямаше място за всички.”

Но липсата на свободни дати е само един фактор, който тласка организаторите, (много от които по-млади) да намерят нови пространства. Velardi, който съоснова Opal заедно с Vittorio Valigi в малко таванско помещение, в индустриалния район Lambrate в началото на 2020 г., казва, че партито никога не е имало намерение да работи с клубове.

„Ако навлезете в динамиката на клуба, числата стават по-важни от културното предложение“-  добавя Velardi. „Смятаме, че трябва да е обратното. Започнахме да продаваме записи [на тавана] със срещи с по един човек заради правилата за пандемията. Скоро можехме да планираме: фотосесии, разговори и други културни събития… Накрая започнахме да организираме партита.“

Opal в крайна сметка премести студиото си в близкия склад. Velardi и сие продължиха да организират събития на различни места в града, но никога в клубове. Той казва, че това е така, защото по-новото поколение очаква да купонясва на непознати, екстравагантни места.

„Има нужда от места с интересни предложения за електронна музика извън клубовете, а бюрократичните бариери са трудни за преодоляване, особено за по-младите хора“- допълва той.

Marco Ormas, който управлява LOBO от десет години, също се съгласява с това мнение. „Проблемът е основно институционален. Ако искате да направите напълно легален и редовен клуб, срещате няколко пречки. Има твърде много правила, които трябва да се следват за разрешенията, а данъчното облагане за клубовете е откровено казано абсурдно. Това прави техния вход толкова скъп и им създава определен вид изключителност.“

Той добавя: „Хората са много по-склонни да посещават събития извън мястото, отколкото да ходят в клубове. Преди десетилетие беше точно обратното.“

Такова е впечатлението и сред местните диджеи. Rosa Calix, която често свири, както на Opal, така и на LOBO, забеляза, че извън клубовете се формира нова общност от любители на музиката и танцьори. Тя вярва, че тези пространства обединяват публика, която е по-чувствителна към музиката в сравнение с клубната публика, което позволява на промоутърите да прокарват по-интересни местни изпълнения.

От 2012 г., местното парти BUKA активно организира събития в странни пространства, адаптирайки се концептуално и музикално към всяко. За тяхната серия Mondo например, която се развива в египетски ресторант до магистралата, фокусът беше насочен върху близкоизточната електронна музика, представена от артисти и лейбъли от този свят.

„Когато събитията станат институционализирани, е трудно да се съгласуват всички правилни елементи по отношение на свободата на движение и на действие“- казват от BUKA пред RA. „Събитията, които се случват извън клубовете, могат да гарантират тази свобода и са просто по-интересни – те са екстемпорални, а хората жадуват за това.“

Но може да има и недостатъци от излизането извън местоположението. През 2018 г. Matteo Costa стартира Discosizer – клуб, който скоро става любим на ъндърграунд сцената на Милано. След известно време екипът загубва мястото и започва да експериментира със събития в различни пространства, тъй като правилата за пандемията се облекчават. Въпреки многото успешни партита, Costa казва, че е трудно да направят нещата точно както искат.

„Нашите партита се нуждаят от определено качество на обслужването в бара и висококачествен звук и е много трудно да ги осигурим в стая, която не е подходяща“ – каза той пред RA. „Страхотно е, че по-младите промоутъри правят много събития извън локацията, но в същото време е сложно да имаш бъдеще без фиксирани пространства.“

Въпреки всички предизвикателства, сцената на електронната музика в Милано се развива, тъй като промоутърите намират креативни решения извън статуквото. Това е в рязък контраст с по-широкия политически възглед на новото дясно правителство на Италия, което наскоро представи законопроект, забраняващ неразрешени събирания на повече от 50 души. „Вече имаше няколко закона за това и незаконните събития ще бъдат затворени, както обикновено“- казва Ormas. „Основният проблем е политическият смисъл: в тази страна събитията с електронна музика се представят и обсъждат само като обществен проблем, вместо като субкултура. В този смисъл предложеният закон е лош за целия сектор.”

Предложеният закон е в пълно противоречие с нуждите на промоутърите в Милано. „Имаме нужда от повече шансове за младите хора – да инвестират в култура и клубове по по-безопасен начин“ – казва Velardi. „Това трябва да започне с облекчаване на възможността за превземане на пространства, които често се държат празни и неизползвани. Тези пространства могат да бъдат превърнати в центрове, насърчаващи таланти, местни сцени и култура.“