Berghain – историята на легендарния Techno Club

Дълбоки, тъмни басови тонове се промъкват през стените на старата източногерманска електроцентрала, множество нощни фенове, търпеливо чакащи навън на опашка пред това, което е скрито от другата страна. Есенният въздух е студен и влажен; Берлинската нощ е непроницаемо тъмна. Но в рамките на тези стени се очаква друг вид тъмнина: един легендарен клуб в стария Източен Берлин, където цари техно, а границите на упадък непрекъснато се тласкат.

Историята на Berghain започва в края на 90-те години. Клубните промоутъри Майкъл Теуфеле и Норберт Торман, ръководят своя гей клуб Snax на различни места в Берлин. През 1998 г. те са преместени за постоянно в промишлено място в областта Friedrichshain в Източен Берлин – близо до бреговете на река Spree. Скоро е подписан  лизинговият договор и на дуото е бил предоставен достъп до сива, неразличима фабрична сграда, която преди е била използвана за ремонт на влакове.

Те виждат голям потенциал в сградата и възможност да разширят клубните си дейности. Наричат новият клуб Ostgut и дори организират Snax партита, повечето вечери предлагат качествено техно и смесена тълпа (от гей обществото до хетеро).

Той има всички качества, които се свързват с Бергхайн днес – тъмните кътчета, смесената тълпа и разбира се техно музика.

Един от често посещаващите Остгут е DJ-я и продуцент Даниел Уанг, който напусна Съединените щати, за да дойде в Берлин в началото на 2000-та. “Остгут е нещо като свой собствен свят”, спомня си той. – Дори нямаше уличен адрес. Ако го погледнехте на карта, това беше просто голяма празнина. Нямаше улични светлини, трябваше да потънеш в мрака, докато не видиш входа и портиерите с техните ботуши и якета.»

Остгут има непосредствен успех, той става място в което гей обществото и всички рейвъри, които обичат да танцуват и да се радват на най-новото техно са добре дошли, като отдава приоритет на местните диджеи пред големите имена, а сред диджеите, които изграждат кариерата си в Остгут, са: André Galluzzi и Marcel Dettmann.

Няколко години след отварянето на вратите си Остгут решaва да се разшири. Горното ниво се превръща в още един дансинг. От прозорците му има страхотна гледка към околните складове и фабрики. Новата секция е наречена Панорама Бар и се фокусира върху по-мекото техно, което привлича доста по-широка публика.

По време на епохата Остгут, клубът “Lab.oratory”, стартира в същото пространство. Този клуб е посветен основно на мъжка гей клиентела, като се съсредоточава върху сексуални дейности, които са прекалено екстремни, за да съществуват съвместно с масовата тълпа.

През 2003 г. Остгут е разрушен. На 4 януари се провежда парти за сбогуване, което продължава тридесет часа. “Защото това е мястото, което обичам и тук ще остана…» е последната песен, която е звучала в Остгут текстовете са на Frankie Goes to Hollywood – “Ferry Cross the Mersey”. Зад пулта е легендарният Борис и заедно с публиката той се сбогува с клуба, препълнен по време на петгодишното му съществуване. На негово място е построен ослепителния 17000-местен O2 World Arena спортен стадион.

Ще отнеме близо две години, преди Майкъл Теуфеле и Норберт Торман да намерят място, достойно за по-нататъшно предаване на Остгут. Но това се оказа място, което си струва чакането.

Нe много далеч от старата територия на Остгут има електроцентрала, собственост на шведския енергиен гигант Vattenfall, която вече е излязла от експлоатация и организаторите я харесват като място за новия клуб. На 15 октомври 2004 г. танцуваща тълпа изпълва старата електроцентрала за първи път. Бергхайн още не е завършен, така че гостите се събрат в новия Panorama Bar, който в много отношения последва същия път като неговия предшественик. Един от хората там тази вечер беше редовен в Остгут – Даниел Уанг:

«Чувствате, че това е специално място. Пространството беше невероятно, атмосферата беше непретенциозна, но енергизирана.»

Той продължава да описва тълпата: «Имаше хора с всякакви форми и размери. Предимно бели, но и азиатци, латиноси и негри. Но нямаше бляскави филмови звезди, модели или мафиотски магнати. Всеки е там да танцува, не да се показва.»

Месец след откриването на Panorama Bar, е време вратите, които водят до голямата зала да се отворят. Наричат го Бергхайн от името на двата квартала, които обграждат клуба – Кройцберг и Фридрихсхайн. Също като големия етаж на Остгут, музикалният фокус е тъмно, хардкорско техно, което изтъргва бетонния прах.

Подът беше изпълнен с танцови гладници, които показаха най-вътрешната си свобода. Височината на тавана, индустриалната атмосфера и мощните басове създават самата природа извън град Берлин.

Легендата беше родена.

Днес основателите Майкъл Теуфеле и Норберт Торман са мъже в петдесетте си години. Те никога не са били привлечени от светлината на прожекторите, но все още са твърди в работата зад кулисите, където правят всичко от декорация, звук и светлина, до резервации на DJ и политика за вратите. Те не дават интервюта; “Идеята е да оставим клуба да говори сам”. Татуираният и с пиърсинги Теуфеле е описан като ентусиазиран и оптимистичен, докато Торман обявява, че представлява спокойния глас на разума. Слухът обаче е, че ненаситното въображение на Торман е това, което прави по-екстремните вечери, вдъхновени от секса.

През 2005 г. «Lab.oratory» се премества в пространството под Бергхайн. Фетишният клуб, основан в Остгут, вече беше възстановен – този път в по-голяма стая с повече тъмни стаи, повече играчки и повече тайни. Тук голотата и кожата царуват заедно с похотливо въображение.

Днес Berghain е най-легендарният клуб в света. Не е лесно да обясните как се стига до там – но най-вероятно това е въпрос на трудна, мъчителна работа, съчетана с добра помощ от късмет и време.

“Има много допринасящи фактори”, казва Даниел Уанг. “От либералната и декадентската природа на града до евтините полети, хората зад кулисите, както и много талантливите, отворени за работа диви резиденти на клуба. ”

Друга причина за успеха на Бергхайн е митологията, която се формира около него. Бергхайн и техно музиката са станали част от поп-културата, с все по-широко разпространение в реномирани публикации от “Ролинг Стоун” и “Ню Йоркър”. Хората са гладни да станат свидетели на хедонизма на Берлин и какво се случва в бетонните стени на Бергхайн.

“За много хора това не е музиката, а “готин фактор “, който ги привлича в Berghain”, казва DJ-ят и продуцент Ali Perc Wells. “Там, те са потопени в техно музика и се надяваме, да се насладят на опита и да се закачат. Виждам го като място за размножаване на бъдещите техно поколения. ”