В подкрепа на българските таланти – Victor Dopamine

Victor Dopamine e български диджей и продуцент, част от DJ триото Startrax, movieman & Victor. Дете на 90-те, започва да показва интерес към музиката от рано, повлиян от различните музикални вълни, навлизащи тогава в България. В тинейджърските си години засилено слуша хип-хоп и електронна музика, като последната предначертава живота му и се превръща в неговата най-голяма страст и до днес. Типично в негов стил – да се захваща с всичко, което вълнува душата му, през 2010 започва да диджейства любителски, повлиян от негови любими имена като: D-Formation, Sasha, John Digweed, Dubfire и др. По-късно с негови приятели започват да пускат в различни клубове под името: Starteax, movieman & Victor, като запазената им марка си остават дългите летни техно партита и афтъри на Черноморието. За себе си Виктор казва, че харесва разнообразието в музиката, но неговият любим стил са тежките техно ритми, прогресивните бас линии и мрачният саунд. Към днешна дата много повече се задържа в студиото, отколкото пред диджейския пулт, а траковете му получават одобрение от публиката, като EP-то му “Plazma” има над 23 хил. слушания, без дори да е издадено. За предстоящата 2024г. Виктор готви много неща, като от Февруари стартира новият му подкаст: “The Sound of Underground” – месечни DJ сетове, в които, както той, така и специални гости ще представят страхотна музика от целия техно спектър.

– Псевдонимът ти е Victor Dopamine, какво ти носи допамин и удоволствие в живота?

– Това да си сипя хубаво кафе сутрин на спокойствие, да си кажа нещо приятно с любим човек, да пътувам, да чуя хубава музика. Да усещам, че нещата са по-скоро наред, отколкото не са, защото много хора всъщност нямат това. Мисля, че повече трябва да ценим малките моменти от живота и това, което имаме.

– Как се зароди любовта ти към електронната музика?

– Още от малък, както казват. Роден съм в началото на 90-те и първото ми трепване по електронната музика дойде с Prodigy. Помня как полудявахме на Firestarter, примерно. Бях малък и не разбирах тази музика, но я усещах, имаше нещо различно в нея. Беше брутално сред масивното облъчване с Глория и Екстранина да чуеш Firestarter. По-късно станах беден фен на хип-хопа и цялото ми тинейджърство мина с тази музика, докато една нощ не попаднах в Клуб Мания и животът ми се промени. Това е long story short, рaзбира се. Тръпката дойде още в залата, в която тренирахме, пускаха сетове на: Victor Calderone, Moshic, Dimas и стари прогресари от 2005та – 2006та, както и на редица български диджеи от онова време. Оттогава започнах да я слушам всеки ден. Започнахме да ходим и по партита все повече и повече, знаете как е. Най – хубавото е, че покрай тях и музиката като цяло срещнах едни от най – добрите си приятели. Тя ни обедини.

– Имаш ли любими артисти/тракове, които винаги присъстват в твоите сетове?

– Имам много любими артисти, но за сетовете си по – скоро следя лейбъли, проучвам нови или слушам сетове на различни диджеи и продуценти, които харесвам. Обичам и старата и новата музика. Тя се променя, вълните се сменят, слухът и сетивата също се изменят и аз харесвам разнообразието, но винаги ме води това дали дадената музика ми харесва и вълнува, не следвам тенденции. Но пък когато пускаме с момчетата (Startrax, Мovieman & Victor) си имаме любими неща и е като наша традиция те да присъстват в сетовете ни. Като цяло обичаме да пускаме неща, на които ние преди години сме си оставяли сърцата и душите (и краката) на дансинга.

– От какво се вдъхновяваш, когато продуцираш нова музика?

– От всевъзможни неща. Буквално цяла идея може да дойде от някакъв звук, който съм чул или нещо, което съм видял, или от музика. Не са малко музикантите, от които се инспирирам, слушам наистина много и всякаква музика. Интересното е, че понякога се случва идеята да ме осени супер внезапно, например докато пътувам или дори спя, често сънувам разни мелодии, бийтове и цели парчета дори, и после ме е яд, че не съм станал да ги запиша. Общо взето когато седна в студиото винаги имам идея какво ще правя, но какво ще излезе – един Господ знае.

– Имаш добри тракове, защо не издаваш толкова често и ограничаваш ли се в стиловете?

– Принципно повечето тракове ги правя за моите сетове и най-вече за мое удоволствие. Не ми е фиксидея да издавам, просто обичам музиката и процеса. Макар че, напоследък съм се активизирал и в момента подготвям тракове за няколко лейбъла и работя по един много важен за мен проект. Другото е, че съм прекалено критичен, най – вече към себе си. Когато си твърде самокритичен се вглеждаш прекалено много в нещо, искаш да го издоизкусуриш до най-малкия детайл и това накрая може да ти изиграе лоша шега и да не завършиш нищо. Тук продуцентите със сигурност ще ме разберат. Един съвет от мен – ако нещо ви харесва как звучи в контекста на трака, например kick, просто не го пипайте повече, най-вероятно той е правилният за продукцията. По втория въпрос – не, не се ограничавам в стиловете, напротив – обичам да се обогатявам и експериментирам. Единия ден може да ми се прави deep tech на 120 bpm, a на другия ден – някое мрачно прогресив техно на 132. Зависи как се събудя.

– По колко време на ден отделяш, за да преслушваш музика за предстоящи събития?

– Слушам музика постоянно, когато мога и гледам винаги да съм в течение какво излиза и как се движи електронната сцена, така че плейлистът не остава празен.

– Имаш ли някакви специални ритуали, преди да излезеш на сцената?

– Преди парти не, но след парти имаме ритуал с момчетата – отиваме в най-близкото заведение и се пръсваме от ядене, особено след 7-часови афтъри на плажа.

– Какво най-много ти харесва в кариерата на Dj и какво не?

– Първо, чак кариера – не, правя го най-вече от любов към музиката. И точно това обичам – тази обща уникална енергия, която се създава между хората и музиката и тази всеобща размяна на допамин. А когато това се случва под твоите звуци е неописуемо. Това всеобщо щастие е велико. А това, което не ми харесва, най-вече е, че в тези модерни времена фокусът на диджеите се измести – насади се някаква тежка показност, задължително трябва да си в тренда и т.н. Някак се изгуби онази интимност и нормалност. Диджеите станаха бизнесмени и инфлуенсъри и започна да се мисли все повече за: цифри, лайкове и гледания, и все по-малко за музиката. Знам, че това е бизнес, може би гледам старомодно на тези неща, но просто усещам, че не е правилно.

– Попадал ли си на някоя яка компания, която те е канила на афтър и къде?

– Разбира се, всеки път. Това си е класика, особено като те канят на афтър на афтъра е най-силно!

– Коя е най-лудата ти история по време на парти или след?

– А, истории много, няма парти, което да не е минало без някакви луди моменти. Повечето, както се казва, не са за по телевизора, но на примависта се сещам за един дядо с бастун, който се беше озовал на наше афртрпарти на плажа. Просто в един момент хвърли бастуна и стана да танцува и то на най-централното място! Беше жестоко, даже го има заснето някъде в нашите страници в нета. Както и например са ме бъркали с Виктор Калдерон (не знам дали заради името или голата глава). Също са идвали на пулта в пика на партито, докато гърми техно, с рикуест да пуснем сръбско и с 50 лв. в ръка. Това, между другото, почти няма колега диджей, на когото не му се е случвало!

– Коя е най-странната молба от фен/ка към теб?

– Това също не е за по телевизора… Но да кажем, че едно от нещата е, че често се случва да ме гледат с тежко неразбиране, след като съм им отговорил, че не взимам забранени субстанции. Но пък от друга страна позитивните моменти с хората са много повече, когато идват при теб на пулта да те поздравят и просто да изразят емоцията си.

– Кои са тайните ти хобита освен музиката, как разпускаш?

– Обичам да пътувам и обичам изкуството във всичките му форми – книги, кино, фотография, обичам да снимам. Много съм запален и по историята. Общо взето, любопитен човек с много интереси.

– Не, но имам до себе си най-голямата любов – кучето ми!

– Какви са професионалните ти мечти?

– Чрез музиката да накарам повече хора да разберат за България и в последно време съм се фокусирал върху това в студиото. Правя това, което мога и колкото мога да дам, и се надявам скоро да има резултати. Мисля, че всеки трябва да има своята малка кауза.