Ъндърграундът никога няма да умре

А. Йорданова

Ъндърграундът никога няма да умре

Много от диджеите започват в барове и евтини клубове, свирейки на шепа приятели и местните пияници, стремейки се към големи сцени като Tomorrowland и др., но за много от тях, това така и не става реалност и те остават ъндърграунд. Те са основата, върху която е изградено всичко, защото без тази основа и любов – без това тяхно желание: да пазаруваш записи всяка седмица, да правиш миксове за приятели, да търсиш тракове от видеоклипове на любими артисти и да следиш акаунтите им в: Soundcloud, Youtube, Mixcloud и всички други неща, без това, дори и Carl Cox и Jeff Mills са точно като тях.

Музиката е циклична. Вижте най-новите „феномени“ на дийп хауса. За нетренираното ухо това е нова форма на музика, но за всеки, който познава стиловете ще каже, че той много прилича на UK Garage от края на 90-те. Този звук идва от pop RnB, който се разпространява няколко години преди него. От UK идват стиловете Grime и Dubstep, които станаха известни за известно време, само за да се превърнат в пародии на себе си, подобно на: EDM сега, Happy Hardcore и Euro – танците през 90-те години.

Нека не забравяме и за секунда, че вече имаме няколко мелодии от типа на „детски стихчета“, като: „Trip to Trumpton“ на Urban Hype, „Rhubarb and Custard“ на Shaft или „Shooting Star“ на Bang, да не говорим за Bob the Builder – Can We Fix It? „които щурмуваха класациите” в световен мащаб и станаха номер едно в Обединеното кралство и Австралия. Така че не се учудвайте, ако една сцена се влоши сама по себе си, след като хората с парите започнат да я финансират. Ъндърграунда винаги ще съществува паралелно на тях.

Tim Sheridan казва: „Не става въпрос да бъдеш по-готин или по-добър от другите хора. Това е непоклатим стандарт. Ъндърграундът е еталон за степен на качество и грижа, който казва, че това, което се случва, е преследване на изкуството, а не на парите.”

И това е истинската цел на всяка ъндърграунд сцена. Твърде дълго масмедиите контролираха начина, по който гледаме на света – трябва да имаме правилните дрехи, правилната кола, точните нюанси, да бъдем с точния партньор… като разликата се гледаше с недоволство, а ние бяхме манипулирани… Ъндърграунда е различен. Ъндърграунда е група от приятели, които намират нови приятели и споделят опит, непозволявайки “насилието” захранвано от корпорациите.

Ъндърграунда е споделяне на опит, общ дансинг, пълен с хора, споделени преживявания с непознати, споделени касети с миксове на афтърпартита, започване на нови приятелства. Споделяне и на всичко друго, което имате в джобовете си, което не се е стопило или смачкало – пари или нещо подобно, за да си вземете такси/влак или автобус до вкъщи. Това споделяне изгради ъндърграунда, също така направи и на някои хора много пари… Музика и пари… Едното ни събира – другото ни раздели.

И мисля, че това е мястото, на което сме днес. Разделени от нашия избор на музикален жанр, въпреки че всички сме свързани с това, че сме от ъндърграунд сцената. Корените на денс музиката винаги са се основавали на приемане и обединяване за обща цел и това е ужасяваща визия за бъдещето на нашата сцена, тъй като сега изглежда се влияем от един омразен коментар към друг.

Но все пак ъндърграунда ще живее вечно, ние сме точно като хлебарките, винаги оцеляваме и никога не се предаваме.