Нов интерактивен интерфейс показва как слушателите смятат, че различните емоции звучат

Ново изследване, проведено от експерти от Департамента по музика на университета в Дърам, установи, че хората са в състояние да предават определени емоции чрез музиката, като променят определени елементи от нейната мелодия.

Изследователите създадоха интерактивен компютърен интерфейс, наречен EmoteControl, който позволява на потребителите да контролират шест параметъра – темпо, височина, артикулация, динамика, яркост и mode на музикално произведение в реално време.

Участниците бяха помолени да покажат, как според тях седем различни емоции – тъга, спокойствие, радост, гняв, страх, сила и изненада, трябва да звучат. Те направиха това, като промениха музикалните параметри в EmoteControl, което по същество им позволи да създават свои собствени вариации на редица музикални парчета, които изобразяват различни емоции.

Като цяло музикалните параметри бяха използвани по подобен начин за представяне на конкретна емоция. Например, участниците предаваха тъга (в музиката) използвайки: бавно темпо, минорен режим, мека динамика, легато артикулация, ниско ниво на звука и тъмен тембър.

Tempo & mode бяха двата режима, които силно повлияха на предаваната емоция, докато сигналите за динамика и яркост имаха най-малък ефект върху оформянето на различните емоции в музиката. Изследователите също така установиха, че тъгата и радостта са сред най-точно разпознатите емоции, които корелират с предишни проучвания.

Професор Tuomas Eerola от университета в Durham каза: „Този интерактивен подход ни позволи да се докоснем до възприятието на участниците затова как различните емоции трябва да звучат в музиката и помогна на участниците да създадат свои собствени емоционални вариации на музиката, които включват различно емоционално съдържание.”

Това изследване и интерфейсът EmoteControl има влияние и в други сектори, където емоционалното съдържание се предава чрез музиката като: звукова марка (маркетинг), музика във филми и телевизия, адаптивна музика – в игрите, както и потенциалът да се използва като емоционална комуникация – за клинични цели.