В подкрепа на българските таланти – Симеон Дотков a.k.a Mokushi

Добре познат на българската публика Симеон Дотков (известен още като Mokushi), е един от най-креативните, иновативни и плодотворни артисти, ковящи каноните на българския ъндърграунд. Неуморен в музикалните си дръзновения и експерименти, той има зад гърба си хиляди авторски композиции в почти всички стилове, под-жанрове, течения и разклонения на електронната музика. Неговото вдъхновение е поразително и го тласка все по-напред към производството на все повече и повече музика отличаваща се със свой собствен стил. Не случайно Mokushi е хедлайнер или сред водещите артисти на десетки партита в България (а и не само).  По-старите die hard фенове го познават от феноменалните му концерти заедно с бандата ANIMASSACRE, за които създава музиката и вокалите, той е и ко-продуцент в Японската индъстриъл нойз група – Sakura Noise и дори е правил дет рап инструментали за изпълнители и крюта като Dog Squad. Страстта на Дотков е продуцирането на музика и записването на звукови ефекти за филми и видеоигри. Той има богат опит – от класическа музика и оркестрови инструменти до индустриални / techno и junglist ритми. Правил е саундтраци към мултиплейър онлайн игри като: Battles-Online.de и много казино слот игри из целия интернет (Cayetano Gaming). Ето какво ни разказа той за предстоящите си проекти:

– Наскоро излезе новото ти парче “Бяха Времена”, което е римейк на друго твое старо парче “Всичко е Техно“, какво е посланието което искаш да предадеш на хората чрез него, в кой момент от миналото би искал да ги върнеш?

– Еднa от първите ми диджейски изяви в София беше преди 10-12 години в 4КМ, където парчето “Всичко Е Техно” повлия много емоционално на хардтехно феновете. Наскоро си припомних баш младините, които всички си спомнят с безгрижие и свобода и реших да направя нова версия, която да звучи модерно. Цялата продукция отне един работен ден и вечерта нямах търпение да я споделя на всеослушание. 

– Имаш нов музикален проект на име DOTKOV, какво представлява той като звук и концепция?

– С годините съм правил всякаква музика, дори МОКУШИ проектът ми премина през много метаморфози, за да мога да продължа да се изразявам и развивам като музикант. Имам нужда обаче и от друго амплоа за по-бавна и балансирана музика, тъй като от дете слушам Индъстриъл, а сега тази вълна като че ли започва да се връща, поне при мен. DOTKOV е проект за индустриална сайбърпънк/електро музика с филмов звук и клубно настроение, тежки и бавни баслинии и комбинации от различни стилове, които да преливат от бийт в бийт. За разлика от Мокуши, тук не наблягам на бързина и агресия, а на качество, плътност и футуристично настроение. До няколко месеца ще е готов и първият ми албум под името DOTKOV, като смятам, че ще се хареса както на техно фенове, така и на индустриалните киберпънкари, сред които съм и аз. Ако някога се върнат партитата, ще участвам отново с изцяло авторска музика, която никой няма да е чувал и ще наблюдавам емоциите на хората – това ми беше и стандарт при всеки нов албум с Мокуши.

– Държиш на оригиналността на твоята музика и не подражаваш на никого, как успяваш всеки път да измислиш нови елементи и послания, от къде черпиш вдъхновение?

– Не е много трудно да се използват готови инструменти, мелодии и семпли, за да се направи парче, което да звучи като всяко друго… Бих казал, че дори не е задоволително за един продуцент. Предпочитам да се науча да правя всяко нещо сам, дори в началото да не звучи толкова добре. Ако няма нещо, което е различно и изкривено през личната призма на музиканта, то той е просто пускач/свирач. Знам че хората обичат “още от същото” и затова винаги ще си седя в ъндърграунда, но поне вече разполагам със студио и хубав звук, за да не се притеснявам за качеството. DOTKOV, например е проект вдъхновен от много саундтраци на игри и електро музика, която съм слушал, но никога няма да се опитвам да изкопирам нещо за бърза слава или изкуствено признание. Предпочитам да плюят разликите в звука ми, отколкото да възхваляват приликите с големците. Иначе, черпя вдъхновение най-вече от научната фантастика, от анимета, от науката и живота си. Понякога правя музика с послания, които само аз си знам и така понякога използвам продукцията си за отдушник. 

– Има ли DJ/продуцент с когото много би искал да запишеш трак или да направиш b2b?

– От всички стилове музика, в които съм се изявявал (Индустриал, Хардтехно, Хардкор, Дръм и бас, Псайтранс, Метъл, Рап, Саундтраци и т.н.) има много артисти, на които се възхищавам, но тези с които искам да работя, са тези, които са по-добри в нещо от мен. Например: вокали, инженерен саунд дизайн, ориенталски или живи инструменти, дори хорове. За съвместно диджейство, си позволявам да съм само с хора, които ми харесват като личности. Мразя съревнованието и предпочитам хората до мен да са истински и осъзнати в това, което правят и искат. Това е изкуство и музика, а не Формула едно.

– Коя е най-странната молба от фен/ка към теб?

– Отказвал съм много неща на фенове, които смятам за унизителни към самите тях, но една от най-смешните и странни молби беше да направя хардкор ремикс на чалга парче. Макар и да ми стана обидно, успях да изпълня молбата в дъпстеп вариант, но за съжаление, поп-фолкът е единственият жанр в музиката, който избягвам като дявол тамян. Не защото звучи лошо, а защото зад всяка музика стои култура и принципи, а тази култура и нейните принципи са на съвсем друга “планета” от моята.

– Коя е най-забавната ти случка по време на парти?

– Толкова са много, че един ден може да напиша и книга. :D Бил съм свидетел на всякакви ситуации, особено по тоалетните, където понякога да се изпикаеш изисква много уговорки. По горски фестивали съм ставал свидетел на невероятни комедии, с дълги предистории и забавни развръзки, но тези истории ще запазим за книгата един ден, хаха! Веднъж пияница искаше да ме бие, защото всеки път като ме питаше чие парче върви докато пускам, му казвах мое и той не вярваше. Накрая извадих диска и го замерих с него. До ден днешен много хора не знаят, че пускам само авторско!

– Кои са необходимите качества, които трябва да притежава един DJ, за да грабне вниманието на публиката според теб?

– Всяка публика, на всяка сцена е различна, но това което съм забелязал да работи, е визуалният контакт с хората. Ако го играеш диригент, хората подсъзнателно знаят, че си запознат с това, което пускаш, ако бликаш от енергия и се радваш, това ще се прехвърли и на хората. Специално за първото участие на Енгърфист в България, бях подготвил цяла хореография за събитието, като платих на една приятелка да облече двама танцьори в киберпънк одежди, аз самият дойдох облечен в бизнес костюм, уговорих се с човека на дим машината да пусне пушека точно на първото ми парче, в което се казва: “Внимание, започва изпускането на невропаралитичен газ”. В този момент си сложих противогаз и хората гледаха в недоумение дали това, което се случва е истина или не. Това бих си го патентовал като идея, но по-скоро я подарявам на други хитри хора. 

– Какви са тайните ти хобита освен музиката, как разпускаш?

– Колкото и странно да звучи, разпускам като чета и гледам научни и документални трудове, но когато и това ми писне, обикновено обичам да играя компютърни игри, като фаворити от много години са ми: Planetside и Fallout New Vegas. Понякога имам нужда и да изляза с приятели и да си се оплачем взаимно на по бира… това ми беше и последното вдъхновение да направя римейка Byaha Vremena. 

– Нещо, което хората не знаят за теб?

– Научил съм се от много запознанства с изпълнители и хора, на които се възхищавам, че колкото по-малко знаеш за един човек, толкова по-интересен ще ти бъде. Това ми се случи, когато в България дойде DJ Dione, който за мен е светило в Хардкора, много над Енгърфист дори. Не желаех да се запознавам с идолите си, но в крайна сметка и не съжалявам. За мен със сигурност не знаете, че съм снимал и филми, от които идва и любовта ми към саундтраците. Дори бях заснел 30 минутен документален филм с микроскоп само и само да мога да направя саундтрак тип Koyaanisqaatsi. Повечето може би не знаят, но за мен правенето на музика е като дишането и ако някога спра, то е защото съм умрял. Понякога мога да кажа много неща в едно парче, които не мога да изразя с думи, последният ми албум и клип към него “TGFYDWTF“ е съкращение, което няма да споделя и на най-близките си, въпреки уликите, които са оставени на разни места по сигнала… 

Повече за артиста можете да намерите тук:

https://www.facebook.com/MokushiBG

https://www.instagram.com/mokushi.dotkov/

Можете да си поръчате и тениска направена специално за обложката на психеделичния албум на Мокуши „Abreactor“ и придружаващия го музикален видеоклип от тук: https://bravecreation.rocks/product/mokushi-abreactor-t-shirt/