Историята на хаус музиката започва в Чикаго
Историята на хаус музиката започва в Чикаго, края на 70-те години, когато диското губи своя блясък. Корените на хаус музиката идват от Южната част на Чикаго – града, който роди жанра. Управлението на диското, макар и за кратко – от 1973 до 1979 г., стигна до рязък „край“ по време на бейзболен мач (12 Юли 1979 г.), сега ще кажете: “Какво общо имат бейзболът и музиката?”. Всъщност не много, но не всички бяха доволни от популярния танцов жанр заемащ класациите, особено някои от музикалната индустрия. Търсейки начин да увеличат посещаемостта на мачовете на White Sox, промоутърите винаги ще гледат към това, което има тенденция да “скочи” на лентата с цел да привлечете потребителите – тогава това беше нарастващото презрение към диското, което се очакваше да превземе основния поток и радио станциите. Радиото тогава силно влияеше на обществото и неговата култура и имаше рекламодатели, които се нуждаеха от публика. Знаейки, че White Sox е с празни места, рок станцията WLUP “The Loop” излязоха с предложение, на което хората не можаха да откажат – промо вечер, където участниците получиха достъп до играта за 98 цента, ако донесат диско винил. Това, което ще се случи по време на събитието, по-късно ще бъде известно като: “нощта на разрушението на диското”. Публиката надмина капацитета на залата от 45 000, наброявайки приблизително 70 000 души. Когато първото полувреме приключи, Dahl и Garry Meier взривиха голяма кутия със събрани записи от публиката преди втория мач и поведоха тълпата със скандирания: „Диското е гадно!“ и диското беше принудено да “напусне” поради реакцията на хората, но намери нов дом в ъндърграунда.
Историята на хаус музиката: потомство на диското.
В никакъв случай хаус музиката не детронира диското, по-скоро то се издигна като феникс от пепелта. С новото десетилетие и с навлизането на технологиите се въвеждат и нови музикални елементи, които създават звуци. Барабанните машини, семплерите и синтезаторите задвижват звука на хаус музиката заедно с: hi-hats, snare, drums и deep, богати вокали.
Диското царуваше в: дискотеки, нощни клубове и на частни партита, обсипани с наркотици и алкохол. Тези клубове обаче са изградени около ексклузивност, насочена към богаташката класа (белите крайградски жители). Хаус музиката беше точно обратното. Хаус музиката беше (и е) приветстваща маргинализираните общности, които не „принадлежат“ на шикозните, модерни клубове. Млади, стари, гейове, черни, латиноамериканци, идентичноста нямаше значение, тъй като хаус музиката не беше за сегрегация. Къде избягаха тези членове на малцинството? Music Box, The Glass House и 178 – бяха някои от местата, където малцинствените общности намериха утеха и принадлежност. Имаше и The Warehouse и мнозина приписват произхода на „хаус“ музиката като съкратена версия на името на мястото. Лишен от блясък и без алкохол, хората бяха там само за едно нещо – музиката.
Всяка игра има своите основни играчи, които са уважавани не само от връстниците си в индустрията, но и от тези, които изграждат нейната култура. Те са ключовите участници в индустриите, които полагат основите на бъдещите поколения, върху които да се надграждат: спорт, музика, храна, бизнес, мода, изкуство и др. Frankie Knuckles, известен като Кръстникът на Хауса, е роден в Ню Йорк, но е пионер на хаус движението в Чикаго. Larry Heard, Marshall Jefferson, Farley “Jackmaster” Funk и Steve “Silk” Hurley – всички легенди на хаус музиката, синтезираха европейските стилове с диско останките и положиха здрава основа за хаус музиката.
Друг инициатор на хаус музиката Джеси Сондърс, който също е част от базирания в Чикаго DJ колектив – The Chosen Few DJs, беше движеща сила на движението за хаус музика. Парчето му с Farley “Jackmaster” Funk – “Love Can’t Turn Around” беше първият американски танцов запис, който оглави американските класации. На скоро той издаде и втората си книга, наречена – “In They Own Words”, която улавя истории за хората, които са живели и дишали домашната музикална култура от нейното раждане. Не можете да говорите за историята на хаус музиката, без да споменавате местните жители на Чикаго като: Cajmere (aka Green Velvet), Curtis Alan Jones и Derrick Carter.
Докато Cajmere / Green Velvet е свързан с тек хауса, по-нов музикален под жанр, той дава на общността на хаус музиката вечни хаус тракове. Те продължават да се: свирят, ремиксират, преработват и да звучат в много от модерните DJ сетове. Картър става част от първата вълна в хаус музиката (края на 80-те – началото на 90-те) започвайки работа в Importes – първия магазин за музикални хаус записи. След това той играе важна роля и във втората вълна на хаус музиката в средата на 90-те като DJ и продуцент. Жените също играеха важна роля в хаус музиката, а женските вокали доминираха и в двете вълни на хаус музиката. “Crytal Waters”, “Gypsy Woman (She’s Homeless)” и “100% Pure Love” остават класика и до днес, а песента на Robin S – “Show Me Love” се изкачва в танцовите и R&B класациите, показваща силата на музиката – да преодолява лейбълите. Тя получава няколко музикални отличия и днес все още е широко използвана в различни жанрове.
Чикагските радиостанции WGCI и WBMX изиграха основна роля за разпространението на хаус музиката отвъд ъндърграунд тайните клубове, където тя се слушаше. Изтъкнатите лейбъли също имаха роля при популяризирането на хаус музиката, включително: Trax Records, DJ International и Dance Mania.
Историята на хаус музиката.
Историята на хаус музиката има силни корени в Чикаго. След повече от 30 години жанрът продължава да събира хора от всички идентичности и места по света. Той се е развил, но е запазил целостта си, издържайки теста на времето. Домашната музика е основният сос в електронната музика, влияещ върху много съвременни изпълнители и тяхната работа. Steve Lawler добави дълбока бас линия на ремикса си на “(Time to) Put Up” на Groove Armada, който комбинира класически елементи от хаус музиката с acid хаус. Мелодиите на Weiss‘ hook във „Feel My Needs“, издаден през 2018 г., приличат на записа от 1986 г. – “Love Can’t Turn Around.”. Няколко артисти, включително: Tchami и Malaa, както и Tube & Berger, използват семпли от Ron Carroll’s – “The Sermon.”
Чикаго даде началото на нова вълна от артисти, които почитат наследството му. The Black Madonna, Mark Farina и Honey Dijon може да не живеят вече в Чикаго, но техният занаят все още отдава почит на жанра.