В подкрепа на българските таланти – Candelitta

Александра А., по-известна като Candelitta е родом от морската столица на България – Варна. Още от малка тя е запленена от всякакви видове изкуство, но в последствие, интересът й към електронната музика надделява.

За музиката тя казва, че е любов и магия и още от най-ранна детска възраст, тя се влюбва в нейните разновидности. „Винаги съм усещала свобода, докато танцувам. Музиката минава през мен, аз през нея и се преплитаме, докато не станем едно.“

 Candelitta е от късметлиите, които хващат последните години на едни от най-емблематичните клубове за електронна музика като: Masai, Comics и Pr, където любовта към музиката и позитивното отношение между хората са водещи, именно там се случва вълшебството и това я вдъхновява. Алекс споделя: “Започна да ми става интересно как се случват нещата… и така се стигна до раждането на Candelitta през 2010г. Candelitta е желанието за споделена радост и щастие. Candelitta е вярата ми, че всички можем да сме едно и дори за няколко мига да сме в перфектна симбиоза. Candelitta е радостта от танца и улавянето на онзи щастлив миг, който никога няма да забравим.“

Тя не обича да се ограничава в стиловете. Музиката, която пуска е винаги тази, която я докосва – изпълнена с динамични, енергични, игриви тракове и докосващи мелодии. Алекс винаги е била от хората, които отиват на парти, за да танцуват цяла нощ и музиката, която подбира е такава – музика за танци придаваща добра енергия и настроение.

Първото й участие зад пулта е заедно с Djane Husky (Alpha Underground Female Party) в емблематичния клуб за електронна музика – Comics. През лятото на 2010 тя става резидент на Escape Club (Слънчев Бряг, Варна). В последствие започват да пристигат покани и за други участия. Пускала е в клубове като: Dance Club Mania (Слънчев бряг), Rubik Art Center (Варна), Incognito (Варна), EGGO club (Варна), Stage 51 (Пловдив), Comics Club (Варна), LifeHouse (София), AJ Club (Варна), Laplaya Beach (Варна), Club Calisto (Велико Търново), Label 69 (Бургас), Club Elite (Димитровград). Има участие в избрания за „Най-добър бар в света за 2012” – Graffiti Cafe (Варна). През 2017 г. получава покана за участие в Унгария в концептуалната поредица партита – “MINIMAL MADNESS”. Там застава зад пулта рамо до рамо с диджеи като: Zareh Kan, Corner и Gold Sounds. В края на 2017 е поканена на участие в Австрия в Der ZOO /Линц/.

– Кое е най-интересното място на което си пускала и не би забравила?

– На първо четене в съзнанието ми изскача UP! THE CLUB, Будапеща. Името му не случайно е UP!. Клубът се намира в промишлената зона. По нищо не можеш да предположиш, че там има клуб, освен по двете големи, тежки врати и малкия надпис “UP!” над тях. Когато пристигнахме все още нямаше никой. Бяхме отишли по-рано, за да направим лайвстрийм, с който хората да могат да подгряват още от домовете си.  Zareh звънна на някой и изведнъж тежките метални врати се отвориха. Влизайки, се оказа, че клубът е на 4тия етаж и до там се стига с асансьор, в който може би се побират около 15тина човека. За капак на всичко, когато клубът отвори, имаше човек, който бих нарекла шофьор на асансьор. Във вътрешността си, клубът беше на две нива.

Най-яките и интересни места, обаче си остават трудно достъпните и трудни за напускане гори и плажове.

– Къде си свирилa най-дълго и колко часа продължи партито?

– Случи се в Tsunami (Варна). Партито беше на 8ми Март. Пусках от 2 до 6 сутринта (общо 4 часа). Сещам се, че всичко продължи и след това на един чуден афтър, който си спретнахме.

– Има ли събитие на което много искаш да свириш, а все още не си?

– Мечта ми е O. Z. O. R. A. Мечтите са, за да се сбъдват ?

– По колко време на ден отделяш, за да преслушваш музика за предстоящи събития?

– Преслушването на музика си е част от ежедневието, за да си в крак с всичко, което те интересува.

– Имаш ли някакъв специален ритуал, преди да излезеш на сцената?

– Имам. Ще го запазя за себе си. Ако някой ме види да се запътвам навън, малко преди да стане време да се качвам зад пулта, значи е видял част от него.

– Какво най-много ти харесва в кариерата на Dj и какво не?

– Да си човекът, който застава зад пулта си е тръпка и отговорност. Както казват мои приятели диджея трябва да си е написал домашното, за да се случи симбиозата. Харесват ми миговете, в които всички сме едно и още повече, ако аз съм инициаторът това да се случи. Най-сладко ми е, когато преди парти си преслушвам парчетата и видя в съзнанието си как ще въздейства даден трак на публиката и в последствие изживея този миг и в действителност. 

– Коя е най-забавната ти случка по време на парти?

– С MiniMonster пътувахме за Русе, където щяхме да пускаме музика същата вечер. По пътя решихме да запишем забавно клипче по повод разбивацията, която ни очакваше. В клипчето заявихме в рими как пристигаме с торбите пълни с гърмеж и настроение. Пристигнахме. Лека полека се завъртя парти колелото и по средата на партито влязоха полицаи и издирваха шофьора на варненската кола. MiniMonster каза, че е негова и те го помолиха да излезе с тях. Направиха пълен тараш на колата убедени, че едва ли не, сме хората с торбите пълни с наркотици за продан. Явно бяха гледали клипчето и бяха решили да станат герои. Та така, едно безобидно клипче се превърна в акция и случка, която ни забавлява всеки път, когато си я припомним ?

– Някой път спирал ли е токът по време на твое участие и ако да, как продължи партито?

– Имаше един случай в Търново. Токът спря може би към 1 и нещо. Оказа се, че има някаква авария. Доста дълго нямаше ток, може би нещо от порядъка на 40-60 минути. В първите минути имаше доста забавни изказвания. Лека полека всички излязохме пред клуба, където усилено се звънеше на компанията, която поддържа електричеството в района. Имаше хора, които си тръгнаха, но имаше и такива, които останаха и партито продължи с пълна газ, когато аварията беше отстранена.

– Кой е най-странният/милият подарък, който си получавала от твой фен/ка?

– Най-милите подаръци винаги са били споделените мигове. Когато си успял да докоснеш някого и то толкова силно, че той да пожелае да дойде и да направи обратна връзка. Такива мигове усмихват и двете страни до уши. Това за мен е най-милият подарък.

За материален подарък мога да кажа, че е една чаша с надпис “От здрач до зори – Candelirra ще ни разглоби”.

– Колко дни по ред ти се е случвало да пускаш един след друг?

– Две вечери.

– Коя е най-странната молба от фен/ка към теб?

– Едно от интересните желания на човек от публиката към мен беше отправено в Stage 51 (Пловдив) преди няколко години. Партито беше много яко. Doble D имаше имен ден. Чуден празник се получи. Това беше и първото ми участие в Пловдив заедно с Dennis Smile & Dimor a.k.a DCD FAMILY. Сещам се, че бяхме много силно мотивирани и изгарящи от желание да споделим с хората това, което гореше вътре в нас. Раздадохме се на макс и се получи доста добре. След като музиката спря на сутринта, при мен дойде момче, което ми каза, че се е изкефило толкова много, че не му се вярва и поиска да ме закара откъдето и да съм и до където и да трябва да стигна, независимо в коя точка на България. От мен се искало само по пътя да се въртят дисковете ми, в колата му….

– Какви са творческите ти планове?

– Творческите ми планове са свързани с това да съчетая пълноценно майчинството с усъвършенстване и обогатяване  на музикалните си знания и прокарването на път навън на всички щуротии, които за сега звучат само в главата ми.

Повече за артиста можете да намерите тук: 

https://www.facebook.com/djanecandelitta/