Колективът Hapësira използва техното за създаване на нова косовска идентичност

След като отваря врати в центъра на Прищина Rilindja Printing House (1976 г.) бързо се превръща в източник на гордост за цяло Косово. Това е първият албански вестник в Югославия и втората най-голяма печатница на целия Балкански п-в, работеща с персонал от над 2600 косовци и достигаща максимален тираж 234 000. „Използваше се за да просвети нашето общество чрез книги и да гo информира чрез вестници“ – обяснява местният диджей и промоутър Uran Badivuku. Печатницата затваря през 2002 г., а Badivuku и приятелят му от детството – Arbnor Dragaj откриват съвсем ново предназначение на складовото пространство на Rilindja, а именно – клуб.

През последните пет години те отговарят за довеждането на някои от най-добрите световноизвестни техно диджеи в Прищина под знамето на Hapësira – електронен музикален колектив и NGO, посветени на подобряването на културната ситуация в най-младата столица на Европа. Електронната музикална сцена в Прищина, която е считана за една от най-жизнените в региона през годините след независимостта на Косово – 2008 г., е в застой след закриването на Spray Club. Dragaj – бивш промоутър в Spray и Badivuku – уважаван местен диджей, който свири под името Uran B, решават да променят това. „Искахме да внесем нова енергия на сцената и да провеждаме събития в суров склад, какъвто хората в Прищина не са изпитвали преди.“ – спомня си Dragaj. И Rilindja (което в превод означава „прераждане“) бързо се превръща в пост-индустриален хангар, за какъвто мечтаят техно промоутърите.

„Най-впечатляващото беше, че за сравнително бедна държава, която все още е в ранната си детска възраст, Hapësira представи нещо, което се усещаше, че идва от бъдещето“ – спомня си Daniel Avery, шест месеца след дебюта си в косовската столица. „Звукът и визуализацията са на световно ниво, а втория път, когато отидох там, усетих, че екипът е изградил нещо наистина смислено за хората в Прищина.“

Връщането на Косово на клубната карта е едно, но зад Hapësira стоят социални и политически отговорности, които трябва да бъдат изпълнени. Търсейки как да отключи „затворения ум“, който според него все още притежават повечето косовчани, Dragaj очертава трите стълба, които са в основата на колектива: „Те са: мотивация, вдъхновение и лидерство, защото младите хора тук не знаят къде да намерят тези неща – не им се дава място да покажат какво могат да правят. ”

Един от начините, по които тези ценности се насаждат е чрез Фонда за социална отговорност. Посетителите на клуба се насърчават да занесат по 1 кг храна, като в замяна им се дава отстъпка от входа. С помощта на служители от местната власт членовете на Hapësira прекарват дните след всяко събитие, сортирайки и разпространявайки хранителни пратки в някои от най-бедните райони в Прищина. “Когато за първи път разказахме на хората за тази инициатива, те ни се присмиваха” – казва Badivuku. „Казаха, че хората, които идват на техно събития, не се интересуват от тези неща, те просто искат да купонясват. Но 600 кг. храна, събрана на последното парти, предполага друго.”

Badivuku хвърля бърз поглед и върху нивата на безработица в Косово – “последните данни сочат, че приблизително половината от всички млади хора са без работа. Hapësira не се интересува само от партита и от избягването на реалността. Зад очарователните булеварди и обезоръжаващо топлата атмосфера на столицата се крие младо население, което може да се почувства изгубено и обезверено, което ние не искаме да допускаме.” Според Christian Heldt – германския посланик в Косово и дългогодишен привърженик на визията на Hapësira, положението е положително. „Това поколение в края на двадесетте до началото на трийсетте е толкова ангажирано с правенето на нещата“ – казва той. „Много от тях имат много добро образование и биха могли да приемат оферти за работа по целия свят, но въпреки това се връщат тук, защото искат тази държава да пристигне в 21 век.“

Ролята на посланик Heldt в историята на Hapësira е съществена. Dragaj и Badivuku казват, че са щели да бъдат отстранени от Rilindja преди години, ако не е била неговата намеса. „Подкрепих момчетата, за да могат да преживеят бюрокрацията“- скромно казва Heldt, желаещ да прехвърли фокуса обратно към Hapësira. “Това е битка, която все още не е приключила – екипът все още трябва да кандидатства за лиценз за всяко отделно парти, но съм уверен, че те са тук, за да останат.”

“Тази вечер партито, отбелязващо падането на Берлинската стена се изпълни с немски диджеи. Влизайки в склада през тесен, слабо осветен коридор, шепа исторически снимки на хора, прегърнали се веднага след падането на стената, са инсталирани отгоре и намекват за вида на вибрацията, която Hapësira искат да култивират. Придвижвайки се в основната стая, веднага става очевидно за какво става дума. С различни печатни машини, разпръснати в огромната зала, Rilindja показва своя характер, който е освежаващо автентичен в сравнение с измисленото „складово изживяване“, към което се стремят много британски клубове.

Базираната в Белград диджейка Zhe Pechorin, която пътува от сръбската столица по-рано през деня, зарадва тълпите с ambient звуци. Като се има предвид, че напрежението между албанските и сръбските етнически групи в Косово продължава, нейното включване в състава е друг фин акт на единство от Hapësira. „Границите съществуват само политически“ – кратко обобщава Badivuku. Преминавайки към grooving techno, което постепенно се засилва, Pechorin отстъпва пулта на селектора от Лайпциг – Lux. В този момент автобуси с рейвъри от съседна Албания и Северна Македония се изсипват и складът се напълва. Докато Lux представя техно сет, атмосферата се наелектризира. Хардуерният ентусиаст Tobias Freund продължава след това със сложно изпълнение на живо, преди да отстъпи мястото си на титана на Ostgut Ton – Answer Code Request за типично взривяваща сесия. Докато стрелките на часовника се насочват към полицейския час – 7 сутринта, енергията в склада не показва признаци на отстъпление, а музикалната сцена в Прищина е обединена като едно цяло. Toton – най-разпознаваемият DJ в града изсвирва последните звуци завършвайки подобаващо вечерта. Когато светлините се появяват, Badivuku се наслаждава на последните няколко момента на поредното успешно събитие. „Като косовчани преживяхме някои наистина тежки времена“ – казва той. „Сега се опитваме да се възстановим и да открием своята идентичност. Вярваме, че Hapësira може да бъде символ на тази нова косовска идентичност. ”